1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Правото на прехрана – освовно човешко право?

Правото на прехрана се числи към основните човешки права – поне според приетото политическо решение на срещата на върха в Рим преди десет години. И до днес обаче то си остава повече или по-малко теория.

default

Общо 852 милиона души в света страдат от недохранване. Световната организация по прехраната ФАО предполага, че през 2010 година този проблем ще остане актуален за близо 680 милиона души. Глобалното производство на хранителни продукти всъщност би трябвало да стигне за изхранването на световното население, но тези продукти са разпределени неравномерно. В общо 22 страни на света правото на храна е записано даже в съответните национални конституции, само че онова, което звучи добре на хартия, не винаги е реалност – твърдят от правозащитните организации. Ана Мария Франко е представителка на организацията ФуудФърст в Колумбия. В тази латиноамериканска страна съществува теоретичната възможност, политици да бъдат съдени и изпратени в затвор, за това, че нарушават човешките и социалните права. Случвало ли се е обаче подобно нещо по отношение на правото на прехрана?

“Не – казва тя. Имало е съдебни процеси за други права, във връзка с които съдиите са споменавали и правото на прехрана. Засега обаче не е имало подобен процес, в който да става дума изключително за това право. “

Колумбия не е изключение. И на други места по света се дискутира много по разни социални права, като например правото на труд. Правото на прехрана обаче все още не е достатъчно известно – дори сред политиците. Ана Мрия Франко обяснява защо:

“Хората така и не разбраха съвсем, за какво става дума. Когато на преговори с правителството се каже, че съществува правото на прехрана, политиците мислят, че искаме да се раздава храна на всички хора. А там, където има много хора, страдащи от недохранване, правителствата си казват : по- добре да не казваме нищо и да не вписваме това право законодателно, защото и без друго не сме в състояние да го изпълним.”

При това – човешкото право на прехрана – не се отнася до осигуряването на храна в кризисни ситуации, а до правото на хората, сами да си осигуряват прехраната. Към това спада правото на достъп до ресурси – като например земя за обработване и кредити. Не само политиците не са наясно по повод правото на прехрана – същото се отнася и до повечето хора, засегнати от недохранване и глад. Повечето от тях смятат бедността и глада за нещо нормално. А ако осъзнават, че вина за положението им имат и други - те обикновенно нямат достъп до съдебната система.

Всъщност проблемите на прехраната трудно могат да бъдат решени само на национално ниво – твърди Флавио Валенте – специален референт за правото на прехрана, вода и притежание на земя в Бразилия. Той казва:

“Смятам, че политиката на богатите страни като тези от ЕС или САЩ има въздействие над политиката на останалите държави. Да вземем за пример субсидиите. Аграрните субсидии водят например до това, че намаляват експортните цени на редица артикули. В нашата страна това има огромно отражение върху производството на мляко, масло и други млечни произведения. Щом се внасят евтини хранителни продукти, се разрушават местните общности на производители. В същото време някои страни имат колосално влияние и мощ чрез международни институции като Световната Банка, МВФ или ООН. Щом в тези институции бъде прието някакво решение, отражението върху ситуацията в други страни е огромно. Затова ние казваме, че подобни страни имат задължението да не нарушават човешките права в други държави. Ние се борим за признаването на тази екстра-териториална отговорност.”