1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Правомощията на федералния президент на Германия

Когато германският федерален президент произнася своята т.н. “Берлинска реч”, то вниманието на обществеността му е осигурено.

default

Федералният президент Хорст Кьолер и съпругата му Ева Луизе на националния празник 3-ти октомври в гр. Шверин

Макар и това традиционно слово да съществува от едва 10 години, някои от тези речи срещнаха голям интерес, ала понякога и критика.

Защото често се задава въпроса: какво може и какво не може президентът?

Официална международна визита в двореца Белвю в Берлин. Под звуците на националния химн, Хорст Кьолер преминава пред строената почетна рота заедно с президентката на Финландия Таря Халонен. Федералният президент се усмихва дружелюбно на високата си гостенка. И, както твърдят някои, това била и най-важната му задача. А именно: да изпълнява представителни функции, да представя Германия пред външния свят. “Федералният президент представлява федерацията в международно-правно отношение”, се казва в конституцията. Освен това според основния закон той има право да назначава федералните чиновници и членовете на федералното правителство. Може и да помилва осъдени. И толкова – президентът няма политическа власт. Ала един федерален президент може да си извоюва политическо влияние.

“Във високо-технологизираните общества перманентното обновление е и дълготрайна задача. Светът е в прелом и няма да чака Германия”

- заяви в 1997 г. тогавашният федерален президент Роман Херцог, заклеймявайки буксуващите реформи в Германия.

Президентът обаче е по-добре да се държи встрани от злободневните политически въпроси. По това в Германия цари консенсус. Твърде много отрицателен опит са събрали германците с твърде могъщите държавни глави. Като например с президента на Райха Паул фон Хинденбург. Той не цени ни най-малко Ваймарската република, управлява пренебрегвайки парламента и в крайна сметка назначава за канцлер Адолф Хитлер. Ето защо конституцията не предвижда и всенародно гласуване за президента на федералната република.

“На г-н Хорст Кьолер се падат 604 гласа. Констатирам, че Хорст Кьолер е избран и по този начин – федерален президент”

- заяви тогавашният председател на Бундестага Волфганг Тийрзе в 2004 г. след вота на т.н. “федерално събрание. То се сътои от всички депутати в Бундестага и от същия брой определени от парламентите на федералните провинции /Ландтазите/ представители.

От избора си преди три години президентът Кьолер вече два пъти се е възползвал от едно право, по което се спори, дали го има или не. Той отказа да положи подписа си под закон на федералното правителство, при това поради съмнения в съдържанието му. Кьолер сметна закона за противоконституционен. Според някои експерти, президентът имал право да спре закон само възоснова на открити от него формални грешки или съмнение за такива. Ала както и неколцина свои предшественици Хорст Кьолер се опитва да тълкува ролята си като федерален президент не толкова тясно.

Подобно съдържание