1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Правозащитници предупреждават процесът срещу Саддам да не се провежда в Ирак

"Военнопленникът се намира на сигурно място под американс- ка охрана". Повече от това главнокомандващият на въоръжени- те сили на САЩ в Ирак генерал-лейтенант Рикардо Санчец не пожела да сподели и по този начин, може би дори неволно, подхрани слуховете за местонахождението на екс-диктатора. Въз- можно ли е американците да са го изпратили на борда на спе- циален самолет в Гуантанамо? Или пък, както първоначално серазчу сред чуждестранните журналисти в Багдад, той е на сигурно място край Тикрит? По-вероятно е това, което съобщиха в понеделник вечерта, макар и без да назовават източника си, американската телевизия СиЕнЕн и арабската Ал Арабия, а именно, че Саддам бил изкаран извън Ирак само няколко часаслед задържането му. Той обаче продължавал да е в региона ипо-точно в най-голямата военна база на САЩ в Близкия изток -в емирата Катар. от там американският генерален щаб дирижи-раше войната в Ирак, а неотдавна сформира пак там централно командване, за да координира по-добре борбата срещу иракските бунтовници. Вероятно Саддам ще остане в плен на САЩ, докато бъде недвусмислено юридически изяснена ситуацията по процеса срещу него. Ала пътят дотам е още дълъг. Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд назова задържания бивш държавен ръководител "военнопленник". Като се изключи, че така според американския прочит спрямо него би следвало да се прилага Женевската конвенция, тази констатация би могла съ- що така да означава, че американците искат да си запазят правото, сами да проведат процеса срещу Саддам Хюсеин. Този вариант среща съпротива от страна на британците и на почти всички останали европейци. В Лондон премиерът Тони Блеър заяви още в неделя, че съдбата на Саддам трябва да серешава от иракския народ. Зад всичко това се крият впрочем и различията в схващането за прилагането на смъртна присъда. ВАмерика вече се чуха гласове, дори и от либерално-демократи- чния лагер, че Саддам трябвало да бъде осъден на смърт. Върховният представител на Великобритания в Ирак Джереми Грийнсток, точно обратното, в интервю за БиБиСи подчерта, че Лондон не иска да играе роля в наказателен процес, при койтое възможно издаването на смъртна присъда. От иракска страна пък се настоява, че делото срещу Саддам в качеството му на военнопрестъпник трябва да се води от извънреден иракски съд. Аднан Пачачи, възрастен и опитен политик от 25-членния Временен правителствен съвет е на мнение,че никой не може да оспорва на иракчаните това право. На хартия са налице и необходимите юридически предпоставки зацелта. През юли правителственият съвет започна да разработвазакон за създаването на токива съдилища. едва миналата сед- мица, т.е. още преди залавянето на Саддам, бяха публикувани рамковите условия за начина на действие на тези трибунали, състоящи се от по петима съдии. За американците, които по всякавероятност са одобрили този правилник, тази процедура крие предимството, че не трябва да излизат на преден план като ангели на отмъщението. Под натиск от британска страна и най-вечесрещу масивната иракска съпротива, американската цивилна администрация още преди месеци постави смъртната присъда "извън закона4. Вероятно против чисто "иракски процес" ще са не само хард- лайнерите от правителството на САЩ. И многобройни правозащитни организации - от Амнести интернешанъл до Хелзинки Уоч - вече взимаха думата по въпроса. Те се опасявят, че на иракските магистрати не им достига "компетентност по същество", както и "нужната дистанция" за провеждането на честен процес. Според Ричард Дикър от правозащитната организация Хюман Райтс Уоч в Ню Йорк честен процес най-добре би могъл да сегарантира от смес на международно опитни магистрати и иракски съдии. Друга възможност би било създаването на специален международен трибунал по подобие на съдещия бившия сръбски президент Слободан Милошевич или военнопрестъпниците от Руанда. Само че подобни съдебни процеси струват скъпо, отнемат много време и крият политически рискове, каквито президентът на САЩ Джордж Буш надали би бил готов да поеме през изборната 2004 година. При това не само, защото процеспред международен съд по думите на американския посланик Пиер-Ришар Проспър, отговарящ във Вашингтонското МВнР завоеннопрестъпленията, ще бъде отхварлен от мнозина американци като "наложено империалистическо правосъдие". От поли- тическа гледна точка е много по-важно, как обвиняемият, в слу-чая Саддам, би могъл да злоупотреби с такъв международен форум за свои цели, разкривайки тесните контакти, които по- държа чак до средата на 80-те години с високопоставени правителствени представители с вчерашна и днешна дата от САЩ, като например с военния министър Ръмсфелд.