1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Правителствени безобразия

Заглавие: Оставка за Румен Петков Анонс: Поведението на вътрешния министър, който обвини журналист, че се е пребил сам и оневини собствените си служители, е достатъчен повод за неговата оставка. Повече от Явор Дачков

Българският министър на вътрешните работи

Българският министър на вътрешните работи

Спомняте ли си, че преди време имаше един злополучен министър на име Теодоси Симеонов. Той беше министър на правосъдието и се прочу с репликата си за бялата държава в началото на либийската криза с българските медици. Не това искам да ви припомня обаче днес. Друго негово хитово изпълнение бе направено по време на един семинар на правителството в Боровец, когато той протегна ръка и запуши обектива на един репортер. Не позволи да го снимат. Снимката, направена в последния момент от фотографа на в. „Сега”, бе публикувана може би няколко десетки пъти от всички медии и всички се възмущаваха от наглостта на министъра, който не позволил на фотографа да го снима.

Преди три години бившият премиер Иван Костов направи същото с фотограф на в. „24 часа”. Явно спомняйки си какво е сполетяло неговия бивш министър, Костов бързо отърча в редакцията на вестника, поднесе цветя на Венелина Гочева, главния му редактор, и се извини. От тези цивилизовани времена днес няма и помен.

Тази седмица стана ясно, че фоторепортерът от в. „Експрес” Емил Иванов се е набил сам. Синините по тялото му се получили, докато се търкалял по тротоара и викал „Убиват ме!”. Сам си изтрил снимките, а после нарочно вдигнал кръвно, за да натопи няколко полицаи, че са го малтретирали. Това не е разказ от Кафка, нито спомен от тоталитарна България. Това е официалната версия на МВР и Военната прокуратура по случая с бития фотограф. Нещо повече. Резултатите от проверката бяха обявени лично от министър Румен Петков на тържествено събрание в Столичната дирекция на полицията, на която присъстваха 200 служители на МВР и много журналисти. Така случаят приключи, остава само Емил Иванов да бъде съден за отправените обвинения. Това, впрочем, ще е нелош изход, като се има предвид, че ако фотографът продължи да упорства, току-виж пак се „самонабил”.

Нещо подобно си причини Чората, който си нанасяше такива тежки удари пред очите на няколко благоевградски полицаи, че накрая издъхна и на всичкото отгоре лиши органите на реда от възможността да го осъдят за клевета. Но иронията, признавам, е неуместна. Изводът, че всеки полицай може да бие, при това безнаказано, защото шефовете му и лично министърът на вътрешните работи ще го прикрият, се налага от само себе си и не се нуждае от коментар. Невижданата полицейщина в чест на „свидетеля” Младен Михалев-Маджо, когато фоторепортерът Емил Иванов беше пребит от полицаи, казва достатъчно, а излъчването на Румен Петков отдавна е казало всичко. Неговото поведение не буди изненада. Той е стар познайник на органите на реда, както се казва на езика на подопечното му ведомство. Петков имаше две дела, които бяха скрити от прокуратурата. Петков е посягал на полицай и е възпрепятствал полицейско разследване. Участвал е в аферата „Акрам”, но най-известен е с прословутото си уриниране в градския фонтан на Плевен, докато е бил кмет там.

Кой обаче да помни и къде е журналистическата солидарност? В други страни за подобен казус биха си отишли цели правителства. Медиите нямаше да оставят на мира нито провинилите се полицаи, нито техния шеф, докато не поемат отговорност. У нас журналистите вместо да излизат с огромни заглавия всеки ден, в които да се пита за оставката на Румен Петков, поседяха на мълчалив протест пред Министерството на вътрешните работи. Вместо да използват властта на думите, която имат, за да принудят Петков да си отиде, отидоха да му кажат, че е много „льош”. Като в стария виц.

И тъй като все пак ще има промени в кабинета, не е лошо да припомним на Сергей Станишев, че освен Румен Овчаров за смяна е и Румен Петков. Министър с поведение на мутра.