1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Правителствената криза в Италия

В италианската вътрешна политика, в лагера на Берлускони се трупат едно след друго кризисни заседания§ причина са катастрофdлните разултати на регионалните избори миналата неделя.

Силвио Берлускони

Силвио Берлускони

Да се разпусне парламента, да се реконструира правителството или да се внесат ясни корекции в програмата? След загубата на регионалните избори в началото на месеца всяка една от коалиционните партии предлага различни решения. В събота възможността за предсрочни избори беше отхвърлена, за да се появи отново в неделя по предложение на християндемократа Марко Фолини, единият от двамата заместници на министър-председателя. Нервността е причина за караниците сред дясно-центристката коалиция: само в два от 13 региона, в които бяха проведени избори, правителственият лагер спечели. За косите са се хванали голямата дясна партия Алеанца национале и също дясната, популистка регионална партия Северна лига, която спечели малък процент избиратели, но чийто председател Умберто Боси се ползва с особеното благоволение на Берлускони и неговата партия Форца Италия. Генералният секретар на Националния алианс Игнасио Ла Руса отхвърля възобновеното предложение на християндемократите – според него вместо предсрочни избори може да се реконструрира и смени курса на кабинета. На въпроса за непропорционалното влияние на Северната лига и политиката на коалицията, той отговори:

“Това е важна тема. Оста Берлускони-Боси, мисля, не винаги е съществувала. Другите коалиционни партии трябва ясно да покажат на Лега норд, че трябва да промени обществените си прояви. “

Трябва да се придвижат поощряването на икономиката в източните части на Италия и фаворизираното от регионалните партии федерализиране на Италия. Засега обаче коалиционните партии спорят по-скоро за най-добрата стратегия за подобряване на имиджа им, чувствително влошен преди седмица. Маурицио Гаспари от Националния алианс заяви:

“Ние сме най-дълго управлявалото правителство в историята на републиката. Не е трагедия, ако ако до края на легислатурния период продължим да управляваме под същото ръководство.”

С други думи, да няма предсрочни избори и да бъдат сменени няколко министри. Недостатъкът на това решение е, че Италия би изпаднала в един вид едногодишна предизборна кампания; редовните парламентарни избори са през май 2006 година. Опозицията също сочи този недостатък, тя напомня не само, че след далеч не така драстични загуби в регионалните избори през 2000 година левият шеф на правителството Масимо Далема си подаде оставката; опозицията се опасява също така от бюджетна политика, която ще се съобразява главно с датата на насрочените избори. Вместо да раздава подаръци, които да му осигурят благоволението на гражданите, правителството спешно трябва да се погрижи за консолидиране на обществените каси. Министър-председателят Берлускони изрази мнението си само веднъж и то в писмена форма – в открито писмо до заместника си Джанфранко Фини от Алеанца национале той гарантира ново начало в работата на правителството. Че освен това говори за дисконтинуитет, при положение, че обикновено като качествен белег на политиката се изтъква континуитета, показва само какви са измеренията на актуалната криза в италианското коалиционно правителство.