1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Правилно ли бе решението да се удължи мисията на Бундесвера в Афганистан?

Както се и очакваше германският Бундестаг даде зелена светлина за поредното едногодишно удължаване на мисията на Бундесвера в Афганистан. Германските депутати се надяват да допринесат по този начин за стабилизирането на страната в подножието на Хиндукуш. Факт е обаче, че развитието в Афганистан през последните пет години е всичко друго, но не и задоволително. Страната се нуждае не само от присъсътвието н

default

а международните мироопазващи сили, но и от възможности за икономическо развитие, констатира в коментара си Нина Веркхойзер.

Германският Бундестаг одобри за пети пореден път едногодишното удължаване на мисията на Бундесвера в Афганистан. Този път обаче в подтиснато настроение, което се дължи не на последно място на факта, че тазгодишният анализ на постигнатото в Афганистан е крайно амбивалентен. Особено проблемно е положението в източните и южните части на страната, където през последните няколко месеца зачестиха битките между войници на международните мироопазващи сили и талибани. И не само това: все по-чести са самоубийствените атентати, а отглеждането на наркотични растения е както и преди процъфтяващ бизнес. Липсва първоначалната воля за напредък, гласи оценката на федералното правителство, стигнало до извода, че въпреки наличието на конкретни положителни резултати афганистанците са като цяло разочаровани от работата на международните сили. Разочаровани са и мнозина германски политици, по-точно онези, които не са равнодушни към съдбата на хората в Афганистан. Същинският извор на разочарованието е безсилието. Близо 3 000 германски войници са вече пета година в Афганистан, акт, струващ не само много пари, но и неимоверни усилия. Федералното правителство предлага освен това и помощи за развитие, подпомага строежа на болници и училища, отстранява мини, обучава специалисти. Всички тези усилия биха били значително по-ефикасни, ако биха могли да бъдат изградени върху стабилен фундамент. Афганистанската държава наподобява обаче по-скоро на къща в процес на строеж, при който разпадането изпреварва обновяването. Многобройни са случаите в Афганистан, при които международната помощ не се уползотворява пълноценно или пък попада тихомълком в нечии джобове.

Основният проблем е вече години наред един и същ: талибаните още не са победени, борбата срещу тях продължава. Старите структури са явно неразрушими. Красноречиво доказателство за това е фактът, че разполагането на представители на международните сили ИСАФ извън столицата Кабул се оказа изключително трудно осъществим процес, процес, изискал не малко жертви и доказал за пореден път, че някои региони в Афганистан са зони табу за международните мироопазващи сили. Този факт, а и нарастващият брой на нападенията срещу военни пунктове на НАТО са пет години след началото на мисията в Афганистан повод за сериозен размисъл. Международните войски са опората на президента Хамид Карзай. Талбаните осъзнават много добре, че отслабвайки позиците на НАТО, подкопават същевременно работата на Карзай. Имайки за цел да прогонят международните войски от Афганистан, талибаните саботират изграждането на функционираща държавна система.

Международната общност си внушава, че изпращайки все повече войници в Афганистан би могла да спомогне за решаването на проблема. Факт е обаче, че междунородното военно присъствие не е в състояние да отстрани натрупани в продължение на десетилетие дефицити. Това е задача на самите афганистанци.