1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

По повод предстоящия гастрол на Димитър Гочев в България

С нашумелите постановки "Перси" и "Битката на негъра и кучетата" Димитър Гочев гостува от 21 до 25 март на сцената на Народния театър "Иван Вазов" в София. Реакции и оценки в Германия за режисьорската интерпретация на Гочев на "Битката на негъра и кучетата" обобщава Бисерка Рачева.

Африка като пъстър примамлив свят. В продължение на два часа, без антракт, на сцената се сипят конфети, сякаш вали дъжд от мъртви цветя или пеперуди, които постепенно покриват целия под. Цветният дъжд и човешките фигури, които се движат сред него, се врязват в паметта.

Африка като условното пространство на една проекция – сблъсък на културите и представите им една за друга, проекция на невъзможността да се разберат. Далеч от Европа, “някъде между Сенегал и Нигерия”, край строежа, поверен на чуждестранна френска фирма. Странна смесица от тесногръдие, предубеденост, насилие и еротика тегне в атмосферата на този строеж. Чернокож работник е убит от бял инженер; братът на убития иска тялото, за да го погребе, но то е изчезнало. Хорн, шефът на строежа на свой ред мечтае за Африка без чернокожи и пилее времето си с парижката си годеница, алкохоличката Леон. Тя пък страстно търси близостта на чернокожия Албори. Четири психограми на отхвърлеността и безсилието. Всяко докосване е неразбиране.

“Мястото на действието, Африка е метафора, заглавието – емоционално и радикално решение чернокожите да бъдат обозначени като “добрите”, а белите като “кучетата”, сиреч “злите”, макар разбира се това да звучи опростено и да не е точно така. Тръгвайки от това решение, започнах по-добре да разбирам белите”, пише Бернар-Мари Колтес.

Пиесата на Колтес “Битката на негъра и кучетата” е създадена в началото на 80-те години и поставена във Франция за пръв път от Патрис Шеро в theatre des Amandiers. Колтес описва постколониалните мераци за господство, омразата и безпомощността на белите в “Третия свят”. Улавя непоправимите деформации на два свята, белязани от терора и глобализацията, откроява конфликтите и разминаването им. Африка е навсякъде, внушава Колтес и магическата привлекателност на човешките права и демокрацията на “великата нация” е невъзможна извън мисълта за справедливост и равенство за всички. Кървавата следа на терора и насилието отдавна е нанесена и в т.н. “Първи свят”.

Постановчикът Димитър Гочев тълкува тези внушения по своему. “Битката на негъра и кучетата” в неговата интерпретация се превръща в един вид саркастична гротеска. Авторовият текст е накъсан от привнесени пасажи и фрагменти от бележки и предварителни скици на Колтес. Включително с този характерен за режисьора похват акцентът е пренесен върху генеалогията на белите глобализатори. Тяхното безсилие и щения са оголени до критичната им същност: пълното неразбиране на чуждия свят, рушенето и забравата на “черния континент”. Сценографският ключ със сипещите се конфети, който напомня на комедийно ревю или фарс, допълнително откроява абсурда на ситуацията. Създава усещането, че героите се въртят всеки сякаш само в собствената си орбита, без посока и център, в опиянението на бездушното безгрижие и игнорантността.

Осъществена на сцената на “Фолксбюне” през 2003 г., “Битката на негъра...” беше определена като една от най-важните постановки на Берлинската театрална среща през 2004 г., а от януари тази година се играе с успех в Шаушпил Франкфурт. Между другото, това не е първата среща на Гочев с пиесата на Колтес.

“Колтес е след Мюлер автор от европейски мащаб, това е най-същественото за мен. Привлича ме със срещата на два свята, на Третия свят с Европа. Това е моята втора постановка на тази пиеса. Преди 15 години я бях поставил в Кьолн и останах незадоволен, въпреки че беше добра постановка, но бях се много литнал в еуфорията да взема страната на Третия свят. Усетих нещо, че лъжа и сега тази тема, сблъсъкът между тия два свята го разиграхме другояче, разиграхме по-скоро невъзможността да разберем Третия свят.”

На 24 и 25 март постановката на Димитър Гочев и актьорския екип със Самуел Финци, Алмут Цилхер, Милан Пеше и Волфрам Кох в главните роли могат да видят и българските зрители. Възможност, която им се предоставя също така благодарение на инициаторите на гастрола, фондация “Аполония” и Гьоте-институт София, както и на спонсорите, германската фирма “Шенкер” и застрохователното дружество “Армеец”.