1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

По-малко от алтруизъм - повече от чист бизнес-интерес

"С природния газ приятелството свършва" - под това заглавие хамбургският седмичник Ди Цайт публикува коментар от Алис Бота за газовата криза и и влиянието й върху политическите отношения в Европа.

default

Какво сплотява Европа?

Какво сплотява Европа? Надали това все още е споменът за Втората световна война. Сигурно не са и законите или договорите, а по-скоро едно усещане - солидарността. Тя произтича не толкова от чист алтруизъм, колкото от чист бизнес-интерес. Жива е благодарение на споделяните ценности и идеали, не е лишена от условности, но има и своите граници. Принципът й гласи - помогни, ако можеш да помогнеш. И се старай самият ти да нямаш нужда от помощ. Десетилетия наред това функционираше, от богатите към бедните се стичаха милиарди - първо към Ирландия, Испания и Гърция, после към Полша и Чехия, България и Румъния.

Който има повече, дава повече

и така е полезен за общността. Ала тази солидарност започва да се размеква. Солидарността се създава първо от делото, казва Робер Шуман преди 60 години. Сега други дела я разклащат. Не беше ли Ирландия, която без да се договаря с други, гарантира влоговете в банките си и накара по този начин и останалите държави бързо-бързо да обещаят милиарди, за да не се разруши иначе доверието в собствените системи за подсигуряване? Соловата акция на ирландците бе обругана като "егоистична" и "националистическа". На тази солова акция Германия реагира с обещание за 600 милиарда евро.

Не трябва ли европейците да се чувстват застрашени, когато Словакия оповестява намерението си да пусне отново в експлоатация допотопната АЕЦ Бохунице, чието спиране беше условие за присъединяването на страната към ЕС преди четири години? Били наясно с нарушението, казват в Словакия, но в условията на криза всичко като че ли е разрешено.

Bank of Ireland

Като солова и егоистична беше окачествена акцията на Ирландия да гарантира банковите си влогове

В момента навсякъде е студено

но през последните дни мръзнеха не Берлин и Париж, а Братислава и София. Навсякъде там, където зависимостта от руския газ е максимална, а солидарността - минимална, защото от години насам тези държави молят ЕС да стане независим от основния доставчик Русия, да построи тръбопроводи от запад на изток, на които да се разчита, ако нефтът и газът отново станат дефицитни или се превърнат в политическо оръжие. Обещаваше се много, но не беше свършено нищо. Германия се е вкопчила в плана си за тръбопровод през Балтийско море, от Русия до Германия, подминавайки Полша, Чехия и другите размирници на изток, борещи се против този проект от години. Въпросът е, ако газът отново спре да тече през Украйна, да мръзнат поне не германците, а само българите или словаците. Тръбопровод, насочен срещу европейската солидарност, ще е този, който топли една част от Европа, а друга - не.

Интереси и ценности, приятелски връзки и зависимости навремето накараха шест държави да се обединят в клуб, в който винаги е имало караници, но също така и процедури за създаването на консенсус и почтеност. В критична ситуация гигантският апарат, в който междувременно се е превърнал клубът на шестте, никога не е бързал с намирането на отговори. Големите политически въпроси се разбиват на разпоредби, които трябва да се осъществяват от хиляди чиновници в Брюксел. По този начин Брюксел борави с големината на Общността и с големите разлики между членуващите:

солидарността се превежда на езика на бюрокрацията

- трудно, бавно, но надеждно.

Dossier Gasstreit 3

С природния газ приятелството свършва

Едва в последно време, откакто в клуба членуват 27 държави, солидарността се превръща от разрешение в проблем. Източни и западни, малки и големи, бедни и богати държави представляват в ЕС собствените си интереси и изпитват своите собствени страхове. Ала източното разбиране за суверенитета и свободата, предизвикващо често целонощни заседания на срещите на върха на евросъюза, е чуждо за мнозина на Запад. Различията се увеличават, скоростите - също. Двата фактора заедно подлагат Европа на нови изпитания. Бавната, бюрократична солидарност е станала, както изглежда, твърде тромава за един свят, в който изключенията пък са станали нещо стандартно: световна икономическа криза, войната в Газа и газовият спор.

Да се упражнява солидарност винаги е било еквилибристичен акт между интересите на нацията и на съюза. Могат ли да са в сила ограниченията за работа за чехи и поляци в Германия? Трябва ли да се спасява фалирала страна като Унгария, когато всички са заети със собствените си национални икономики? Или пък да се подсигурят балтийците срещу страховете им от руските съседи, макар и тези страхове почи никой на Запад да не разбира сериозно? А отгоре на всичко сега и световната икономическа криза и все по-офанзивно изявяващата се Русия по източната граница на ЕС? Твърде много ли е това за стара Европа? Настъпва ли краят на приятелството?

"Ако за нас не е от жизнено важен интерес да спасим нашето население от измръзване, писа наскоро ядосаният Тимъти Гартън Еш, то тогава не знам какъв е интересът ни". Ала очевидно за тези на Запад онези на Изток все още не са част от европейското "ние".