По-дълъг или по-зелен е крокодилът? | Новини и анализи от България | DW | 18.01.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

По-дълъг или по-зелен е крокодилът?

Министерството на правосъдието по поръчка на премиера излезе със становище относно критиките за конфликт на интереси при изслушването на Р. Желева пред ЕП. Становището повдига въпроси, които надхвърлят конкретния казус.

default

Изведнъж България осъмна с напълно нова правна азбука

Тези въпроси в анализа си поставя Ясен Бояджиев:

За юридическите корифеи, изработили това становище, вероятно е кощунствено за него да се изказва някой от нас, останалите, за които е почти непосилно да го прочетем цялото, камо ли да го проумеем. И все пак, понеже като данъкоплатци имаме известни права, а като граждани - задължението да спазваме законите, нека ни е позволено и ние да кажем какво разбираме от този документ.

Най-напред разбираме колко е тежко за правосъдното министерство поръчението да намери правни аргументи, за да изправи вероятно напълно формалния, неволен и безобиден пропуск на кандидата за еврокомисар да спомене в декларациите си пред Европейския парламент своята консултантска фирма. За целта министерството на няколко страници жонглира с текстове от конституцията и няколко други нормативни акта.

Rumjana Russewa Schelewa am 22. November 2009 in Washington

Желева - чиста като сълза

Съвместима несъвместимост

С две думи, ако ни е позволено да опростим, според българския закон за избор на евродепутати техният статут е несъвместим с „изпълняването на друга служба или извършването на дейност, която според закон е несъвместима с положението на народен представител”.

Тоест, евродепутатът е приравнен да местния народен представител и, което е несъвместимо за единия, е несъвместимо и за другия. От гледна точка на здравия разум и избягването на конфликт на интереси една от най-несъвместимите дейности би трябвало да бъде търговската. Само че нейната несъвместимост в българското законодателство е спомената единствено в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. А според правосъдното министерство това си е просто правилник за вътрешния ред и поради различната си „правна природа” ... не е закон. Нищо, че в него е записано как се коват законите и че студентите, не само по право, от край време още в първи курс учат, че е точно обратното. Както, впрочем, си мислят и мнозинството от самите юристи.

С това дребно нововъдение в българската правна доктрина Министерството на правосъдието стига до извода, че понеже „отсъства конституционна норма или съответна норма на специален закон, за периода, през който е била член на Европейския парламент, Румяна Желева не е била в положение на несъвместимост спрямо положението на народен представител по националното законодателство”.

Тоест, имала е фирма, но все едно, че не е имала. Била е със статута и задълженията на народен представител, но все едно, че не е била. И нейната несъвместимост е била напълно съвместима. Така не само духът на националното законодателство се преобръща на 180 градуса, но и буквата му се подменя с буква от някоя друга правна азбука.

Die Göttin Justitia thront im Gegenlicht auf dem Gerechtigkeitsbrunnen in Frankfurt am Main

Законотворчеството в България - без логика

Българската „природа на правото”

„Разжалването” на парламентарния правилник според мен открива неподозирани възможности. Гражданите, например, могат напълно спокойно да забравят за вписаното в него задължение при повикване да се явяват пред парламентарните комисии, както и да им предоставят поискана информация.

От друга страна, конституцията и законът за конфликта на интереси забраняват на народните представители да извършват едновременно други дейности само, ако те са посочени като несъвместими в закон. Тъй че, понеже, както се оказа, правилникът на Народното събрание вече не е закон, те могат без да се крият да си вършат споменатата в него търговска дейност.

Този абсурд донякъде може да бъде разбран и даже оправдан, ако се отнасяше само до все още младото българско законодателство за конфликта на интереси. Той обаче е по-скоро характерен въобще за българската „природа на правото”.

Логиката на законотворчеството и законоприлагането в България често напомня стария парадоксален виц, в който се казваше, че „крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен”.

Редакцията препоръчва