1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

По-важното от печата

Вчерашният национален празник на Германия, Денят на обединението, е водещата тема за германските коментатори. Ето какво пише ЛАНДЕСЦАЙТУНГ:

В Източна Германия вече се забелязва нещичко от пророкуваните от канцлера Хелмут Кол “процъфтяващи ширини”. 17 години обединение дадоха на Източна Германия една асфалтирана инфраструктура, възстановени културни богатства и модерни фабрики. Още по-важни обаче са сенчестите страни на обединението - свободните от закон и право пространства, в които се вихрят брутални ексцеси. Гоненията на чужденци и носталгията по реда в сянката на Стената показват, че тези 17 години не бяха достатъчни за преодоляването на останките нито от нацистката, нито от комунистическата диктатура. И все пак трябва да бъдем спокойни. С времето нещата ще се променят; време, когато младото поколение ще среща миналото само в уроците по история, а недоволството на претърпелите поражение от обединението ще бъде изтласкано от удовлетворението на всички останали.

Процесът на единение на Германия бе следен, по понятни причини, особено внимателно на Корейския полуостров. В тази светлина ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ се спира на провеждащата се в Пхенян вътрешнокорейска среща на високо равнище:

През тази година Денят на обединението на Германия би могъл да се окаже историческа цезура и за Корея. По-малко от година след ужаса, предизвикан от първия ядрен опит на комунистически Пхенян, сега е налице план за действие за отказ от севернокорейската атомна програма. Този съществен напредък извежда Северна Корея от конфронтацията със САЩ – ако разбира се спазва поетия ангажимент. Освен това началото на края на севернокорейската ядрена програма отваря пътя за сближение между двете корейски държави. И за тях вчера бе исторически ден. В края на този процес обаче не трябва обезателно да стои обединението им. Много по-важно е тези положителни развития да донесат повече благосъстояние и демокрация на мизерстващия и угнетен от сталинисткия режим севернокорейски народ.

Йошка Фишер, някогашната звезда на германските Зелени, се завръща на политическата сцена. ФУЛДАЕР ЦАЙТУНГ коментира:

Йошка Фишер винаги е бил убеден в себе си, което поради така възникващата арогантност често го правеше трудно поносим. Ето че сега, 16 месеца след декларираното от него “окончателно” оттегляне от политиката, той отново е на сцената, на политическата сцена. Сега той се явява като боец-единак, който се опитва да въздействие върху курса на партията на Зелените, критикувайки остро нейната политика. Той отдавна кокетираше с думите, че партийното ръководство било много доволно, че него вече го няма. Его го обаче обратно, защото Фишер знае, че думите му все още имат тежест.

И накрая коментара на ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ за политическите амбиции на Власдимир Путин:

Западните наблюдатели са склонни да вярват на онова, което Путин казва. Колко безсмислено е това показа фокусът, с който от безпартийния президент изведнъж се пръкна водещ партиен кандидат за премиерското кресло. Путин самовлюбено се представи като създател на Единна Русия, настоявайки същевременно, че оставал безпартиен. Тази очевидна глупост впрочем изобщо не смущава статистите в пиесата, поставена от него. Те промениха на бърза ръка партийния устав, за да стане възможна кандидатурата на уж безпартийния Путин. Той винаги е държал всичко да става както си му е редът. Така ще бъде и занапред. Всичките му по-нататъшни действия за оставане на власт ще бъдат подсигурени от закона – дори ако в краен случай се наложи законът да бъде дописан.