1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Почина световноизвестният виолончелист и диригент Мстислав Ростропович

Днес на 80-годишна възраст в Москва почина световноизвестният виолончелист и диригент Мстислав Ростропович – един голям артист, който остави и важна морална следа в политическата история на 20-ти век

Мстислав Ростропович

Мстислав Ростропович

“Този тон, този фантастичен тон...” – възкликна швейцарският диригент Паул Заха след един концерт с виолончелиста Мстислав Ростропович. Ростропович открай време е известен тъкмо с този директен, наситен, почти силов тон на своя инструмент – едно виолончело от работилницата на Страдивариус, което в момента струва над милион и половина евро. “Виолончелото е част от моето тяло,” казваше Ростропович, “аз го докосвам с нервите си и усещам звука му.” Бляскавият тон на инструмента и могъщата личност на самия Ростропович навярно тъкмо в тази комбинация привличат толкова много композитори, написали произведения специално за маестрото. Мстислав Ростропович е изсвирил за пръв път над 80 нови композиции – от Бенджамин Бритън, Сергей Прокофиев, Дмитрий Щостакович, Алфред Шнитке, Пиер Булез.

Ростропович е роден на 27 март 1927 година в Баку. Още на четири години получава първия урок по пиано от майка си, на осемгодишна възраст баща му започва да го учи на виолончело. Завършва Московската консерватория, като преподавател по композиция му е не друг, а Дмитрий Шостакович. Първата от многоборйните си международни награди Ростропович получава още като студент, а интернационалната му кариера стартира с концерт във ФРГ. Следват турнета по цял свят – като солист и като член на легендарното трио с Емил Гилелс и Леонид Коган.

Когато през 70-те години се застъпва за дисидента Александър Солженицин, Мстислав Ростропович сам изпада в немилост пред съветските власти. Неофициално името му влиза в черния списък – няма право да работи и да изнася концерти зад граница. На съпругата му Галина Вишневская, сопранистка в Болшой театър, също е забранено да пее. Заради тези репресии Ростропович пише протестно писмо, изнесено нелегално от СССР и публикувано в Париж. Това писмо влиза в историята с едно легендарно изречение: “Всяко човешко същество трябва да има правото да мисли със собствената си глава и да изразява мнението си, без да се страхува.” В продължение на две години съветската власт не позволява на Ростропович да се занимава с музика, но накрая разрешава на него и съпругата ми да заминат за две години в чужбина. През 1978 Кремъл без предупреждение им отнема съветското гражданство и ги лишава от всички отличия. Семейство Ростропович приема швейцарско гражданство, а Мстислав застава начело на Национални симфоничен оркестър във Вашингтон. 17 години продължава симбиозата между диригент и оркестър, като през 1993 година Ростропович гастролира с този ансамбъл в Москва и свири на Червения площад, след като последният президент на СССР Михаил Горбачов му е възстановил съветското гражданство. Един от най-известните концерти на маестрото е в Берлин по повод падането на стената. На прословутия Чек Понйт Чарли той свири своя соната в памет на застреляните по германо-германската граница. Ето какво разказва самият той:

“Точно така. И когато чух по телевизията, че стената е паднала, аз си казах: ето, моите два живота най-после отново се събират.”

Мстислав Ростропович е известен не само като виолончелист и ангажиран гражданин. През 1992 година в Амстердамския музикален театър той е централна фигура в премиерата на “Живот с идиот” от руско-германския композитор Алфред Шнитке. Ростропович излиза на сцената в тройна роля: като диригент, виолончелист и пианист. И докарва публиката до възторг.

Аудио и видео по темата