1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Почина американският историк Артър Шлезинжър

На 89 години почина влиятелният американски историк Артър Шлезинджър. Той беше приближено лице на Джон Кенеди, биограф и критик на американските президенти:

default

“Президентът е централната фигура на политическия строй в Америка.” С това изречение започва предговорът към всеки том от биографичната поредица “Американските президенти”, чийто издател беше Шлезинджър. След тази констатация следва обаче едно напомняне: американският президент разполага с прекалено много власт, той може да бъде вдъхновение, но и предупреждение за американците. В своите повече от 20 книги и безброй публикации Шлезинджър не спираше да предупреждава за опасността от потенциална злоупотреба с властта. В своя труд “Имперското президентство”, излязъл през 1973, той обвини управляващия по онова време президент Никсън в злоупотреба с високия пост, стигайки до заключението, че отстраняването му от власт е неизбежно. Една година по-късно Никсън подаде оставка.

Политическите противници на Шлезинджър, консерваторите и републиканците, неведнъж са го обвинявали в едностранчивост, нещо, което той никога не е отричал. Той казваше, че никога не е смятал за необходимо да се дистанцира от либералните си възгледи. Неговата отрупана с всевъзможни награди книга за президентството на Кенеди “Хиляда дни” е в еднаква степен блестяща и субективна. Братята Кенеди бяха неговите герои, а сенките в частния живот и в характера на 35. президент на САЩ изобщо не се споменават в работите на Шлезинджър.

Той буквално беше засмукал историята с майчиното си мляко. По майчина линия той беше наследник на големия историк Джордж Банкрофт, а баща му беше уважаван професор по история в Харвардския университет. Шлезинджър следва история, а на 27 години получава първата си награда Пулицър - за “Епохата на Джаксън”. През 50 години няколкотомният му труд за президента Франклин Рузвелт го катапултира окончателно в първата редица на американските историци.

Шлезинджър не само пишеше за президентите-демократи, но и се ангажира активно в полза на Демократическата партия. С влизането си в Белия дом през 1961 Кенеди го назначи за свой “специален съветник”. Съвсем правилно Кенеди виждаше в интелектуалеца потенциален херолд на постиженията на своето президентство: “За нас е по-добре Артър да види със собствените си очи какво става в Белия дом, вместо да научи за това от вестниците.”

Шлезинджър беше сред малцината съветници на Кенеди, които бяха против нахлуването в кубинския залив Кочинос, което наистина завърши с провал. Но въпреки всички разногласия той остана лоялен на Кенеди – включително и след смъртта му.

При целия си либерализъм Шлезинджър никога не се поддаде на слабостите му. Противно на много левичари той нямаше абсолютно никакви симпатии към тоталитаризма от съветски тип и пледираше за укрепването на икономическата мощ на западния свят като най-добра противоотрова срещу комунизма. Шлезинджър нямаше никакво разбиране и за диктата на политическата коректност и през последните години от живота си скъса с онези либерали, които проповядваха мултикултурализма.