1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Поуките на Европа от атентатите в САЩ преди пет години

Въпреки всички трудности ЕС все пак успява да координира действията си в борбата срещу тероризма. Клаус Даман се опита да разбере, кои са поуките, които ЕС си извлече от атентатите в САЩ преди пет години:

default

След атентатите от 11-ти септември 2001 година Европа беше в шок. ЕС свика спешно извънредена среща на върха, на която се взе решение за по-тясно сътрудничество в борбата серщу тероризма. През следващите две години и половина обаче в политиката за сигурност на ЕС не настъпиха промени. Договореното така и не се изпълни на практика. Атентатите над мадритските влакове през март 2004-та година предизвикаха отново шок и този път европейците осъзнаха, че колебанието е погрешната стратегия. Тогавашният германски министър на външните работи Йошка Фишер заяви:

Трябва да направим всичко възможно, за да работим с най-ефективните превантивни мерки. Това е предизвикателство към цяла Европа.

След атентатите в Мадрид ЕС определи свой координатоор в борбата срещу тероризма: Гийс дьо Фрийс. Целта е да се постигнте по-добър обмен на информация между отделните държави в ЕС. Според дьо Фрийс не по-малко важно е създаването на по-строги закони на национално, с които да се пресъшут финансовите източници на терористите:

Приехме закони срещу финансирането на тероризма. Терорстите иматнужда от пари и не бива да им се позволява да ги получават. В това отношение международното сътрудничество е от голямо значение.

По-доброто сътдрудничество е най-големият приоритет за дьо Фрийз. И макар че Европол съществува още от 1992-ра година, на практика общите действия са възпрепятствани от опитите на националните служби срещу престъпността да подават информация. Първоначално Европпол се занимаваше предимно с борбата срещу наркобизнеса и търговията с хора, но през последните години акцентът в дейността му, се измести. Шефът на Европол Макс Петер Ратцел обяснява:

Борбата серщу тероризма е начелно място, защото в тази област са най-големите рискове и ние трябва да правим всичко възможно, да откриваме предварително опасностите, за да ги избягваме. В много от случаите успяваме да постигнем целта си с малко хора. Приложението на мерките обаче ще си остане работана отделните национални държави.

Ето защо Европол е много далеч от представата за единна европейска полиция по примера на ФБР. 500-те служители на Европол нямат правото да разследват или пък да предизвикват съдебно следствие. Европол няма и свои полицаи, които можеда изпрати на място в случай на нужда. Подобни са и проблемите на Евроюст, която всъщност само координира сътрудничеството между прокуратурите на отделните държави от ЕС. Защото в ЕС няма общо наказателно право и това естествено отежнява сътрудничеството.

Впръки всички дискусии обаче в ЕС има все пак достатъчно воля за обща антитерористична стратегия. След ужасяващите атентати в Лондон пре- лятото на 2005-та година тази стратегия придоби отново приоритетно значение. Междувременно в Европол същестува съответната компютърна система, която позволява на отделните национални държави да събират и обменят в обща банка данните за заподозрени в тероризъм лица. Подобрява се и сътрудничеството между тайните служби. В това отношение петте най-големи държави в ЕС – Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания създадоха обща компютърна мрежа.Освен това, макар и извън институционалните рамки на ЕС, в Париж беше създаден координационен пул за обмен на данни между американски и европейски служби. Благодарение на това са били осуетени няколко атентата, подчертава дьо Фрийс:

Тайните служби не могат да публикуват конкретните си успехи във вестниците. Ако те успеят да предотвратят някой атентат, това остава незабелязано за широката общественост.

В този смисъл Дьо Фрийс припомня за британските служби, заловили в началотона септември множествто заподозряни, планирали явно покушения на самолети. Информацията за това пристигнала в Лондон от тайните служби на други държави.