1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Пост-преходна България в разказите на Деян Енев

Може ли да се надяваш без да се продаваш? - питат разказите на Деян Енев. Това пише в рецензията си в Нойе Цюрхер Цайтунг Паул Яндл.

default

Светлините на европейските манежки са тъй ярки, че в сянката отзад почти нищо не се вижда. Какво ли друго знаем за България, освен че я мъчат корупцията и изнизването на младите хора в чужбина? Прочетете сборника на Деян Енев "Цирк България" и веднага ще се докоснете до една тъга, която е доста по-мощна от въпроса за БВП на България.

Цирк България е антология от седемте сборника на родения през 1960 година в София Деян Енев

Autor Carlos Fuentes unterschreibt seine Bücher

когото неговият колега Димитре Динев умело превръща в литературно откритие. Деян Енев добре познава местата, където се разиграват разказите му. Бил е пазач в моргата, бил е художник и бояджия в киното, шлосер във военен завод и санитар в психиатрията. Работил е и в дървообработването, а вместо да завърши започнатата стоматология, в крайна сметка станал филолог и журналист. И независимо от целия този огромен житейски опит, Енев разказва изключително пестеливо, а това е негов плюс. "Разкази за една цигара време" пише Деян Енев, и то в буквалния смисъл, като имаме предвид дължината им. Рядко са му необходими повече от три страници, за да опише живота в големия български град - между несгодите и мечтите.

Първите му разкази от 1994 година са леко претенциозни и обвеяни от някаква романтика, но постепенно текстовете стават все по-земни.

В прозата на Деян Енев се усеща поезията на всекидневния живот

Buch mit Sonnenbrille im Gras

Героите му не са се примирили с пост-преходното общество в България, но са свикнали да живеят в него. Може ли да се надяваш, без да се продаваш? - питат разказите на Енев. Отговорът е между редовете. Отчаяните герои на Деян Енев, които се борят за оцеляване в мътната светлина на панелните комплекси, в клиниките и казармите, винаги избират по-малкото зло. Но когато трябва да мечтаят - избират най-голямата мечта. Авторът много прецизно измерва височината, от която героите му пропадат в бездната между възможното и действителното, а в резултат - разказите му завършват или с виц, или с катастрофа. И понеже между двете не съществува видима разлика, образът на България - каквато я описва Деян Енев - носи очевидни сюрреалистични черти.