1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Последното гето на Европа

Четири балкански страни все още нямат ясна перспектива за евентуално бъдещо членство в Европейския съюз.Това би могло да се окаже опасно за стабилността на Европейския съюз , смята професорката от мюнхенския университет Мари-Жанин Калич в следния анализ под надслов “ Последното гето на Европа.”

Десет години след подписването на Дейтънските споразумения , които сложиха край на войната в бивша Югославия изгледите за балканските държави в скоро врем да влязат в Европейския съюз ставт все по-мрачни.Вярно че наа своята последна среща на върха държавниите и правителствените ръкводители на 25-те признаха, след Хърватия още през юни , също и на Македония статута на кандидат за членство.Кога обаче ще започнат присъединителните преговори си остава открит въпрос.Франция дори поиска идната година да се подхване принципен дебат относно бъдещата политика за разширяване .

Съмненията в приемането на още страни-членки произлизат от прполагаемата криза на доверието в Европейския съюз.Критици обръщат внимание върху проблема с възприемането на нови членове и върху финансовите проблеми на разшряващия се Европейски съюз. Досега европейската перспектива минаваше за най-важния стимул за вътрешни реформи в Югоизточна Европа.Затова още с края на косовската война през 1999 годна Европейският съюз окачстви държавите от Западните Балкани /Хърватия , Босна и Херцеговина , Сърбия – Черна гора , Македония и Албания , за “ потенциални членове” , а през 2003 година на срещата в Солун даде на тези държави официално преспективата за членство.През юни 2005 Хърватия получи канидатски статут впъреки сериозните критики към незадоволителното сътрудничество на Загреб с Хагския трибунал.През есента Сърбия-Черна Гора и Босна и Херцеговина започнаха преговори за асоцииране.Провалът на референдумите за европейска конституция във Франция и Холандия дадоха нова инерция на дискусиите относно границите на Европейския съюз. Вярно че противниците на Европа не обосновават своето вето с опасността от евентуално географско свръхразширяване или с някакво културно отчуждаване.Какво обаче е по близко до ума освен това причината за кризата на доверие да се припише на десетте нови страни-членки? Дали допълнителни кръгове на разширяване , и особено интегрирането на Турция и блканските държави няма да взриви институционалните капацитети на Европейския съюз? Дали с оглед на дифузните страхове в Европйския съюз няма да е по –добре да се обмислят алтернативи за пълното членство?

Намаляващите ресурси разпалват конфликти около разпределението им . Още през последните три години международните помощи за държавите от Западните Балкани спаднаха с една трета от 149 на 106 евро на глава от населението.Вече все по-голям дял от парите не се предоставят като помощна добавка , а като кредити , което създава дългосрочно бреме за тези държави. В Европейския съюз брутният вътрешен продукт на глава от населението е над 22 пъти по-висок отколкото в страните от Западните Балкани.Който обаче поставя под въпрос европейската перспектива за Балканите рискува сериозни катаклизми в региона.В такъв случай пред своите избиратели ще бъдат дискредитирани не само проевропейски риентираните елити , които се застъпват за реформи.Без изгледи за евроинтеграция ще изчезне мотивацията за прдължаване на болезнения процес на трансфомиране.Освен това би отпаднал и решаващият регулатор за уреждане на лумващи конфликти.Така че в интерес на самата Европа е да предложи на балканските държави убедителна и по възможност конкретна перспектива за членство.