1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Последният петък на Кофи Анан, като генерален секретар на ООН

Кофи Анан, човекът с най-невъзможната дейност в света. Той пое длъжността генерален секретар, като кърмчия на танкера световна общност, но беше изправен пред толкова много предизвикателства, като клинча с тероризма, сблъсъка на цивилизациите и геноцида и всъщност понесе повече несгоди, отколкото успехи пожъна. В личностен план Кофи Анан също преживя катаклизми, особено около скандала със сина си Койо. Кофи Анан си отива с достойнство, но без лавровия венец на победителите.

Километрите, които той измина в служба на международната общност през последните десет години, стигат за няколко пътешествия до Луната и обратно. Неговият работен ден много често имаше повече от 24 часа. Кофи Анан не се стресна от шпагата, който трябваше постоянно да прави- между богати и бедни, между Север и Юг, между САЩ и Злото. При това шлифованият дипломат с тихия глас беше всичко друго, но не и удобен за всички събеседник. Нито за главната квартира на ООН, която искаше да реформира из основи, нито за САЩ, които го приеха като компромисен кандидат за поста през 1996 година. Впоследствие Кофи Анан нямаше в лицето на постоянния представител на САЩ Джон Болтън приятелски настроена страна.Не само при реформата на ООН, но преди всичко в Суданския конфликт изрядният посредник Кофи Анан често играеше ролята на рицаря на печалния образ. Многократно той заплашваше правителството в Хартум със санкции, които така и останаха неизпълнени.

Никога вече Руанда, така закле Кофи Анан международната общност. Впрочем Кофи Анан пое върху себе си провала на ООН в Руанда, жест, който още повече увеличи моралния му авторитет.

11 септември, намесата в Афганистан, иракската война- да бъдеш в мрачни политически времена персонфицираната съвест на човечеството е нечовешка и неблагодарна мисия. Вятърните мелници, с които се бореше този съвременен Дон Кихот се наричаха война, бедност и насилие, расизъм, дискриминация, детска смъртност и СПИН. Над 44 години Кофи Анан изпълнява своя дълг. От 1962 година насам неговите дипломатически пътища го отвеждаха към Адис Абеба, Кайро и Женева. Иракската окупация на Кувейт през 1990 година и масовото клане в Босна и Херцеговина бяха неговите бойни кръщения за длъжността генерален секретар на ООН. На езика на неговия клан в Гана името “Анан” означава “петък”. В един петък през декември 1996 година Кофи Анан е избран за седми генерален секретар на ООН. В един петък през 2001 година само месец след кървавите атентати от 11 септември Кофи Анан е удостоен с първата Нобелова награда за мир през новото столетие. Изглежда почти в рамките на логиката, че в последния петък на 2006 година приключва и неговият мандат в Ню Йорк на Ийст Рийвър. Не с изпъчени гърди и без господарски маниери, а по-скоро с тънък усет Кофи Анан се опита да придаде нов авторитет на Световната организация. Винаги обаче той се натъкваше и на пределите на възможностите си, или му биваха демонстрирани границите- от нежелаещи сътрудничество тирани в Африка, Азия и Латинска Америка, от ислямистки терористи, които не желаеха мира, или пък от САЩ, които като най-голям длъжник на ООН, винаги изиграваха картата на изнудването, когато трябваше да прокарат своите интереси. На доста хора ще им липсва харизмата на Кофи Анан. А пък неговият наследник Бан Хи Мун въобще не е за завиждане, още по-малко, отколкото Анан през 1996 година.