1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

“Последните дни на Европа”: епитафия за стария континент:

Книгата “Последните дни на Европа”, която ще бъде публикувана съвсем скоро в САЩ. Неин автор е професор Валтер Лакьор, специалист по Европа в известната вашингтонска експертна институция Център за стратегически и международни проучвания. Книгата с провокативното заглавие е повод за обширно интервю публикувано от мрежата за политически анализ “Уърълд секюрити” от Вашингтон. Интервюто засяга главните

теми на новата книга: от тревожните демографски данни за Европа, до евроисляма и бъдещето на континента. От нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова

“Последните дни на Европа” е книга, която чертае мрачно бъдеще за Стария свят и може би затова се очаква с голям интерес в САЩ. Валтер Лакьор е автор на толкова голям брой книги и статии, че само библиографията им наближава 100 страници. Много рецензенти го наричат “легендарен историк и един от най-проницателните и бистри мозъци на нашето време”. Сега Лакьор е решил, че е време за надгробно слово за Европа. Старият континент според него неминуемо ще изгуби значението си на световната сцена. Една от причините за мрачната прогноза е, че както казва професорът в интервю за новата му книга: “Европа вече не се възпроизвежда, и скоро няма да може да произвежда”.

Лакьор поставя на първо място демографските данни за Европа, показващи тенденциите към остро намаляване и остаряване на европейското население, което се топи и изчезва. Тези данни, казва той, са известни поне от едно десетилетие, но никой не им обръща много внимание. За да постави на фокус картината на бъдещето историкът сочи, че след 50 години САЩ ще имат 400 милиона население, докато Европа ще има население по-малко от днешен Пакистан – 165 милиона. В момента в ЕС живеят 496 милиона души. Лакьор твърди, че няма да има кой да работи и прозвежда достатъчно за да запази Европа водещата си роля. Нито пък ще има хора за армията, освен ако войниците не са над 40-годишни. Последиците от демографските промени ще са политически и икономически, засилени и от други фактори, които ще променят баланса на силите. Русия и Турция напрмер ще растат, Йемен ще надмине по население Русия още през този век, а в Азия се надигат нови икономически гиганти.

Лакьор не избягва да говори и по деликатния върпос за т. нар. ислямизиране на Европа. Той казва, че много политици си затварят очите, а би било достатъчно да посетят детските градини и началните училища в големите градове на Европа. “Някои райони на Европа, от Рурската област до големите градове в Холандия, Белгия и Северна Франция, ще имат мюсюлманско мнозинство”, твърди той в интервюто. “Дори Малмьо в Швеция може да бъде засегнат”. Лакьор не вярва, че каквато и да било интеграция е възможна, тъй като никое мнозинство няма причини да прави усилия да се интергрира. Но и евроислямът ще е преходен период, смята той, тъй като мюсюлманските общности в Европа бавно ще се секуларизират. Качеството на хората в Европа ще се промени, защото отдалечаващото се от исляма младо мюсюлманско поколение е привлечено от най-негативните страни на западната цивилизация.

Друг застрашителен фактор за Европа според Лакьор са нейните илюзии, че сигурността може да се постигне с дипломация и че през 21 век вече не се нужадем от особена военна сила. Европейската програма за отбрана и сигурност съществува почти само на хартия, а евроцентристите са слепи за света извън Европа и опасностите оттам, твърди той. Евро-оптимистите пък хранят наивна вяра, че Европа щяла да води света чрез морален пример и да бъде еталон за законност. “Това е още един знак за слабостта и незначителността на Европа, твърди песимистичният професор.

Той все пак допуска, че има малка възможност Европа само да залезе без да се срути напълно. Но ако САЩ колапсират, Европа ще закъса много, твърди Валтер Лакьор, тъй като тя ще изгуби и пазар, и военната си защита. Какво може да я спаси? Тъй като в Европа на всичкото отгоре няма и единство, а само национални интереси, може би 5-6 най-склонни към наднационално сътрудничество държави трябва да се обединят в нова европейска инициатива за спасяване на континента. Нещо като нов елитен ЕС вътре в масовизирания ЕС.