1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Посещението на Джордж Уокър Буш в Германия

Буш и Шрьодер в Майнц

Буш и Шрьодер в Майнц

Президентът на САЩ Джордж Уокър Буш изрече паметни думи при вчерашното си посещение в Германия: ”Не можем да имаме добри отношения с Европа, ако не сме приятели с Германия, с тази забележителна страна в сръцето на Европа,” каза Буш. Дали обаче САЩ действително гледат на двустранните отношения по този сърдечен начин, дали и според тях става дума за равноправни приятели, партньори и съюзници, както каза германският канцлер Герхард Шрьодер? Предлагаме ви коментара на Верица Спасовска.

Няма съмнение, тонът между трансатлантическите партньори стана по-дружелюбен, всички чуха единодушните уверения, че целите са общи – същинското размразяване обаче все още не е факт. Първото посещение на президента на САЩ в Германия след преизбирането му беше свързано с големи очаквания. Мнозина в Германия смятат, че след неендократните кризи, възникнали от едноличните действия на САЩ, сега е налице възможността да се отвори нова глава в германо-американските отношения.

Германският канцлер Герхард Шрьодер използва възможността и направи помирителни жестове, за да разтвори по-широко вратата. Шрьодер без притеснение призна, че Берлин и Вашингтон са били на доста различни позици, но че това вече е минало. Канцлерът припомни общите политически цели на двете страни, например убеждението им, че Иран не бива да притежава ядрено оръжие. Очевидно обаче Берлин и Вашингтон са на различно мнение по въпроса как да се постигне тази цел. Германия заедно с Великобритания и Франция категорично настоява да се търси дипломатическо решение, докато САЩ не изключват нито една възможност, включително и военна интервенция.

С други думи, и до днес между Германия и САЩ съществуват още доста различия. В Германия никой не е забравил например, че правителството във Вашингтон категорично отказва да се присъедсини към важни международни споразумения като Протокола от Киото или Международния наказателен съд. Резервите към Джордж Уокър Буш и неговата администрация са големи и по други поводи. Например факта, че в Ирак така и не бяха открити оръжия за масово поразяване, които дадоха фактическата причина за началото на войната, или пък масивните нарушения срещу човешките права в лагера в Гуантанамо. Чудно ли е тогава, че според последните допитвания две трети от германците смятат приятелските думи на президента Джордж Уокър Буш за обикновен дипломатически жест.

Би било грешка обаче и изцяло да се подценява новият тон в германо-американския диалог. Президентът на САЩ не случайно поставя акцента върху партньорството между двете страни – нищо, че за разлика от канцлера Шрьодер Буш внимателно избягва прилагателното ”равноправно”. Очевидно Вашингтон повече от когато и да било преди държи да обвърже европейците с една обща стратегия. Буш се мъчи да бъде убедителен, за да намери разбиране и подкрепа за своята политика. В това отношение Германия без съмнение играе важна роля – в противен случай президентът на САЩ едва ли би се спрял в Майнц по време на европейската си визита. Във Вашингтон може би укрепва убеждението, че в дългосрочна преспектива си струва европейците да бъдат спечелени като съюзници. Защото Иракската война показа, че колкото е по-широк международният консенсус толкова една военна операция е и по-приемлива. Но само ако реториката на президента Джордж Уокър Буш бъде последавна и от дела европейците ще повярват, че бъдещия му лидерски стил наистина е насочен към сътрудничество.