1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Портрет на турския опозиционен водач Дениз Байкал

Дениз Байкал е председател на една партия, която получи само 18 процента от гласовете на избирателите. Въпреки това той е една от централните фигури в турската политика:

default

Като водач на Републиканската народна партия, Байкал оглавява кемалистите в Турция. Неговата цел изглежда е унищожаването на управляващата ислямистка партия на премиера Ердоган, като за постигането й той е готов да приеме залеза на демокрацията и края на икономическия подем в страната. Това изглежда разбра вече и Социалистическият интернационал, на чието заседание в Атина Байкал може би за пръв път ще срещне съпротива.


Байкал казва, че е за "модерност" и "секуларизация". При това под секуларизация той не разбира разделението между религия и държава, а по-скоро тоталният контрол на религията от държавата. А неговата "модерност" се свежда до архаични представи от 20-те и 30-те години - от времето, когато Кемал Ататюрк лично учредява Републиканската народна партия. По онова време партията и републиката бяха едно цяло. По-късно имаше време, когато Народната партия с право можеше да бъде наричана "лява" или "социалдемократическа". Но тези времена останаха в миналото. Дениз Байкал е против повече права за кюрдите и християните, той саботира реформите за увеличаване на правата на медиите, размахва юмрук срещу чуждестранните инвеститори.


По време на пуча през 1960 Байкал, който е правист по образование, демонстрира против генералите. Днес обаче в борбата си против правителството той залага не на политическа работа, а именно на армията и на конституционните съдии. "Байкал изобщо не си дава зор да дойде на власт, защото той е вече на власт", казва либералният журналист Мустафа Акьол и добавя: "Той се е настанил в лагера на военните и правосъдието и всичките му действия са насочени към това да укрепва господството на тези институции."


Приносът на Байкал в турската вътрешна политика се ограничава до раздухването на недоверие и страх от ислямизирането на страната или от разцеплението й - естествено по вина на правителствената политика. Социалистическият интернационал и този път едва ли ще има куража да изключи Народната партия, но може би ще отправи предупреждение. Заместник-председателят на СИ, Дениз Байкал, ще си остане вероятно у дома.