1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Портрет на Международния център за конверсия в Бон

Официалният край на войната не означава, че най-сетне е настъпил мир. Много често бойните действия продължават, макар и извън формалната рамка на войната. Много от демобилизираните войници плъзват из страната, все още въоръжени, влизайки в бой с редовната войска. Една от задачите на Центъра за конверсия в Бон е да се намери място за бившите войници в гражданското общество - казва Петер Крол от ръководството на Центъра. Защото е ясно, че докато из една страна се размотават все още въоръжени бивши войници, там не може да има траен мир, което пък се отразява непосредствено и върху стопанското положение. Войниците трябва да бъдат реинтегрирани, а оръжието им да изчезне от ежедневието: нелегално огнестрелно оръжие като руския "Калашников" или германския "Г-3" са тема, с която се занимават много хора в бонския Център. Ръководител на този отдел е Сами Фалтас: "Проблемът е, че тези оръжия не се контролират, че са в ръцете на хора, които не трябва да ги притежават или пък са легални, но с тях се злоупотребява." Фалтас смята, че в света са в обръщение около 600 милиона броя огнестрелно оръжие. Намаляването на тази бройка е задължителна предпоставка, за да се даде дългосрочна перспектива на съответните страни. Само че да бъдат убедени хората да сдадат доброволно оръжието си е трудна работа. Затова бонските специалисти не се колебаят да прибягват до необикновени мерки - казва Фалтас, като дава един пример от Балканите: "Предайте оръжието си и ще получите в замяна билет за кино, за лотария или пък индивидуално възнаграждение, а може и да павираме централната улица във вашето село. Това е един интересен подход." Фалтас посочва, че по този начин се постигат наистина резултати, но че трябва да се има предвид и още нещо: "Всички тези програми могат да имат успех само при хора с добра воля. Нито престъпникът ще сдаде доброволно оръжието си, нито онзи, който смята, че има по-голяма сметка да го продаде на черно." В африканските страни пък трябвало да се подхожда по съвсем друг начин: държавните служби разполагали с много малко власт и били зависими от международната подкрепа. Отново Сами Фалтас: "Една страна като Мали в западна Африка, една бедна страна със сравнително стабилно държавно ръководство, би желала да установи контрол върху огнестрелното оръжие, но тъй като е така бедна и слабо развита, тя не е в състояние да упражнява такъв контрол. Затова е важно международната общност да организира програми за подготовка на военните и на полицията, за да придобият те умението сами да осъществяват оръжейния контрол."