1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Портрет на Лех Валенса

Името му е недилимо от съпротивата на полските профсъюзи срещу комунистическия режим - Лех Валенса, създател на Солидарност, бивш президент на Полша, носител на Нобеловата награда за мир за 1983 година.

Лех Валенса работи на компютъра – едно от любимите му занимания. Дойдат ли гости в кабинета му в Гданск, в първия момент той не откъсва погледа си от монитора, като че ли им казва: Имам по-важна работа. Колко време може да отдели за едно интервю? Между 15 и един час, според настроението, казват сътрудниците му. Непредсказуемостта е характерна за бившия работнически водач и бивш полски президент. Както и невероятната самоувереност на 60-годишния носител на Нобеловата награда за мир. Тя се дължи на съзнанието, че без него Полша, Европа, а може би дори и целият свят биха изглеждали другояче.

”Принадлежа към онези, които допринесоха за днешната ситуация. Печелбата е неоспорима. Но днес живеем в нова епоха и аз се опитвам да добия влияние върху нея. Като революционер съм твърдо убеден, че днешната икономическа система вече не е подходяща за 21-ия век. Демокрацията също не функционира както трябва. Тези системи трябва, следователно, да се преработят.”

Валенса обича да се окачествява като голям революционер, който сам и с помощта на папата е премахнал комунизма най-напред в Полша, а след това и в цяла Източна Европа. Но тъй като никой не оспорва историческата му роля, постоянното й подчертаване е натрапчиво. 50% от постигнатото се дължат на папата, 30% - на него, Лех Валенса, изтъква той. Останалата част великодушно поделя между Кол и Рейгън, главното е нищо да не остане за руснака Горбачов. ”Горбачов не можеше да види добре нещата тогава”, казва Валенса, който сам днес се стреми да вижда нещата добре в един все по-сложен свят. Методите на борба за работа са остарели днес, смята бившият водач на Солидарност:

”През 20 век светът беше разделен и пълен със забрани. Беше нормално хората да демонстрират и да хвърлят камъни. 21-ият век е съвършено нова епоха. Това е епохата на интелекта, на информацията, глобализацията. Всеки от нас има право да стане президент или парламентарист. Вече не е удачно да хвърляме камъни. Ето защо аз не демонстрирам на улицата – или пък само за да покажа, че съм доволен."

Във всеки случай Валенса не изглежда твърде доволен, поне доколкото няма действително политическо влияние. Като президент между 1990 и 1995 година той проигра невероятното доверие и морална убедителност, на които се радваше в страната. Авторитарният му стил и склонността му към самодоволство бързо премахнаха одобрението, с което се ползваше. В редица ситуации стана ясно, че пробивният водач на Солидарност, престанал да ходи на училище на 16 годишна възраст, не е подходящ за най-висшия държавен пост. През 1995 г. той отстъпи този пост на днешния полски президент Александър Квашневски, през 2000 г. обаче отново се кандидатира за него и получи едва 1% от гласовете. За Валенса обаче това не е повод да се откаже:

”Пак ще се опитам да се кандидатирам. Идущата година, когато ще има нови избори за президент, Полша вероятно отново ще иска да напусне Европейския съюз. Полша ще бъде много недоволна от Европейския съюз и аз ще се боря срещу това. Няма да позволя тя да напусне Европейския съюз. Аргументите ми ще победят, но въпреки това ще загубя изборите.”

Вярващият католик и баща на осем деца днес изнася лекции, главно в чужбина, обича да провокира, а понякога и да обърква слушателите си. Говори за ”епохата на континентализацията”, пледира за ”глобално мислене” и смесва история и визии за бъдещето в трудно разбираема представа за света. Наред със самопохвалите, обвиненията също заемат постоянно място в изявленията му, например по темата за войната в Ирак:

”Не СЩ, а Европейският съюз е виновен за войната в Ирак, преди всички Германия и Франция. Те пропуснаха да свикат срещат между старите и новите страни-членки на съюза. Такава важна организация като Европейският съюз трябваше на всяка цена да има единно, все едно какво, но единно мнение по въпроса. Тогава СЩ нямаше да игнорират това мнение. И понеже не беше така, войната е факт.”

Критиката към него не го смущава, казва Валенса:

”Колкото повече ме критикуват днес, толкова повече паметници ще ми издигнат утре.”

Засега обаче той явно все още не е чак тъй монументален, в противен случай от него нямаше същевременно да блика и тъй приятелска сърдечност. ”Харектерът ми е сложен, не съм сигурен дали съм прав” казва той в края на интервюто.