1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Портрет на Герхард Шрьодер

Разказват, че като млад депутат в Бундестага една вечер Шрьодер скочил на оградата на канцлерството в Бон и извикал: “Ето, тук искам да вляза!” Това може да е само легенда, но че Шрьодер ще стигне наистина дотам не е било заложено още в детството му:

Шрьодер и Вили Брандт 1980 г.

Шрьодер и Вили Брандт 1980 г.

“Имах щастливо, но бедно детство, без възможност за образование. Демократичното общество се нуждае наистина от елити, но достъпът до образованието трябва да бъде открит, а не да зависи от кесията на бащата или майката. Това е нещо, което е оставило явно дълбоки следи у мен.”

Детството си роденият през 1944 Шрьодер прекарва заедно с петте си братя и сестри. Той така и не вижда баща си, обикновен работник, който е убит във войната. Многолюдното семейство се издържа от майката, която е чистачка, така че на първо време за висше образование не може и дума да става. Но амбициозният Герхард успява да завърши задочно гимназия, а след това и право и когато в средата на 70-те години получава апробация като адвокат той вече участва активно и в политиката.

Първоначално той се ангажира в младежката организация на СДП, а през 1980 влиза в парламента. Той остава там шест години, поставяйки си големи цели във федералната област Долна Саксония. Шрьодер иска да стане министър-председател там, но първият му опит през 1986 се проваля. Той постига целта си четири години по-късно, съставяйки правителство в коалиция със Зелените.

Но Шрьодер има амбиции и на федерално равнище. През 1993 социалдемократите избират нов председател. Шрьодер се кандидатира, но претърпява поражение. Нов партиен шеф става Рудолф Шарпинг, който само две години по-късно трябва да отстъпи мястото си на Оскар Лафонтен. Шрьодер и Лафонтен са най-често назоваваните имена, когато става дума за това кой ще стане кандидат за канцлер на партията на изборите през 1998. Решението е взето в началото на същата година: Лафонтен се отказва в полза на Шрьодер, явно отчитайки, че последният е в по-силна позиция. Шрьодер се хвърля в предизборната борба, която на 27 септември 1998 се увенчава с голяма победа на СДП. В часа на своя триумф той се обръща към избирателите си:

“Скъпи приятели, след 16 години днес приключи ерата на Хелмут Кол.”

В съдържателно отношение новият канцлер следва лозунга на предизборната си кампания – “обновление и справедливост”, визиращ “новия център”:

“Аз съм за икономическа стабилност и развитие, за вътрешна сигурност и преди всичко за външнополитически континуитет. Най-важната ми цел е борбата против масовата безработица.”

Няколко месеца по-късно Шрьодер стана и председател на СДП, след като през пролетта на 1999 Лафонтен най-неочаквано се оттегли от всички заемани постове.

Правителството Шрьодер не можа да постигне успех в борбата срещу безработицата – до ден-днешен. Въпреки това през 2002 червено-зелената коалиция успя да извоюва нова изборна победа, макар и с намалено парламентарно мнозинство. Шрьодер беше доволен:

“Постигнахме всичките си изборни цели. Оставаме най-силната партия и отново ще управляваме.”

Но с Агенда 2010 – пакет от социални реформи, включващи орязване и на социалните програми – подкрепата за Шрьодер сред обществеността, а и в собствената му партия намаля значително. Той се оттегли от председателството на СДП, а след поредица от областни поражения на социалдемократите сега търси решение на преждевременни избори за Бундестага.