1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Портрет на великия аятолах Систани

74-годишният Систани прилича само външно на покойния ирански революционен водач аятолах Хомейни. Иначе двамата не ги свързва почти нищо, освен това, че и двамата са от Иран.

Син на известни религиозни учени Систани учи в иранско-шиитския религиозен център Кум, след което се установява в ираксксия град Наджаф, където се намира гробът на първия имам, основателя на шиитизма Али.

За разлика от Хомейни, Систани винаги се е обявявал за разделение между държавата и религията. Затова той е против установяването на ислямска република по ирански образец. Той твърди, че този модел не е подходящ за Ирак.

Днес Систани е най-видният от четиримата велики аятоласи и думата му има голяма тежест сред иракските шиити, съставляващи 60 процента от 25-милионното население на Ирак. При диктатурата на Садам Хюсеин той често се оказваше под натиск и бе поставен под домашен арест. Но той успя да оцелее, докато редица други шиитски учени бяха преследвани и убити - сред тях бащата и дядото на сегашния радикален шиитски водач Моктада ас-Садр.

След свалянето на Садам, американците решиха, че ще могат да се възползват от сдържащото влияние на Систани. Само че те трябваше много бързо да установят, че това няма да стане. Той се обяви наистина против насилието, но не остави никакво съмнение, че не приема окупацията на Ирак.

Систани можеше да си позволи да не бърза, защото той знаеше и знае, че като мнозинство иракските шиити ще спечелят най-много от демократизирането на страната. Така че защо да се борят за нещо, което така или иначе предстои и което може само да бъде застрашено от насилието?

Главната опасност е укрепването на Моктадар ас-Садр. Със своите действия младият фанатик застрашава не само "мекия преход" към завземането на властта от шиитите. В кръга на старите религиозни учени той е презиран като незнаещ и фанатичен. А Систани храни особена неприязън спрямо ас-Садр: миналата година неговите хора убиха завърналия се от изгнание син на дългогодишния учител и покровител на Систани, Коеи.

При пряка конфронтация между фанатиците от вида на Садр и умерените като Систани, последните нямат големи шансове. Би би било обаче погрешно да се предположи, че в критичните дни на боевете в Наджаф Систани "избяга" в Англия: там той се подложи на сърдечна операция и се завърна в Ирак много по-рано от очакваното, за да организира милионния поход към Наджаф, с надежда за край на тамошната конфронтация. Систани не заема страна: и едните и другите - окупаторите и хората на Садр - трябва да напуснат Наджаф, за да отпадне заплахата над светинята на имама Али. Ако успее наистина да организира мирен поход до Наджаф, авторитетът на Систани ще достигне своята кулминация.