1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Поредната криза чука на вратата

Капитализмът навлиза в поредната си криза. Това не е някаква грешка или случайност: такава е цикличната природа на това обществено устройство – това са уводните думи в следния коментар от Андрей Райчев.

default

Настъпват бурни времена

Тези, които губят от големите кризи, винаги ги обявяват за края на света. Докато слушаме апокалиптичните песни обаче, трябва винаги да помним три неща:

Първо: досега всички кризи са обновявали и динамизирали капиталистическите икономики. Загива паразитното. Печели този, който държи авангарда на научно-техническия прогрес.

Второ: масите, обикновените хора са тези, които плащат сметката. Бедните страни страдат повече от богатите (въпреки, че кризата е по-бурна и всъщност започва при богатите).

Трето: след кризите винаги се появяват нови политически форми, невиждани и неочаквани структури, които остават за дълго.

Последното е най-важното, защото съдържа и „хепиенда” и опасността, но преди да го обсъдим да кажем две думи по първа и втора точка.

Symbolbild USA Wirtschaft Rezession

САЩ правят всичко възможно, за да заобиколят проблема

Америка няма и не би могла да „рухне”

не защото е силна (и силни са рухвали за месеци), а защото е флагман на науката и техниката и лидира човешкото развитие в този смисъл. Със сигурност обаче тя няма да може да живее „както досега”, нито толкова самостоятелна, нито с толкова слаба навътре - силна навън държава. Разбира се, сегашните лидери правят всичко възможно, за да заобиколят проблема; те „измолиха” от хората цели 700 милиарда долара за неясен план, който просто отлага нещата (може би със седмици, може би с месеци, не вярвам да е с години). Но защо тези пари да помогнат? Ще дадат на банкерите време да станат „съзнателни”, да се превърнат в алтруисти и безсребърници ли?

(Ние, софиянци, имаме същия случай в капка вода: даваме 50 милиона лева „за парното”. Кой ги дава? Тези без парно, тоест средно по-бедните. На кого? На тези с парно, тоест на средно по-богатите. Защо? Защото не искаме да променим реда, искаме по старому. Но не може по старому. И в „Кремиковци” наливаме, но не само столичани, а всички българи...)

Но все пак най-важното за нас, европейците, са новите, невижданите политически форми. Няма да гадая за самите тях, но е сигурно, че те могат да текат в две принципни посоки. Преди 80 години САЩ реагират на дълбоката криза с обновяване, с „ню дийл” на Рузвелт и стават първа сила в света. Европа – обратно – рязко се фашизира, загиват половината демокрации, в крайна сметка се стига до най-голямата в историята война. Тоест в САЩ намират регионално решение.

EU Flagge

Европа усеща вятъра на промяната

В Европа търсят и „намират” национални решения

Виждам съвсем ясна аналогия днес, само че на ниво по-горе. Може би светът ще потърси глобално решение. Тогава за броени години ние ще имаме нещо като „световно правителство”, макар и съвсем изненадващо. Може някои (най-вероятно САЩ) да останат в рамките на регионалната реформа – ако така стане, жална им майка: никой още не е виждал „озверял консуматор”, но той със сигурност прилича на предшествениците си – озверелите маси...

Така че, политическата роля на обединена Европа в тази криза е огромна. Тя е, която може да поеме инициативата (защото има не само материален, но и символен ресурс). Тя е, която може да се „разбере” и с Русия, и с Индия, и с Китай и с Бразилия.

Но. Има едно огромно „но”. Тя е крайно нецентрализирана за тази си роля. Все още няма телефон, по израза на Кисинджър.

Кризата ни „хваща” с интересни, авторитетни не само в своите страни лидери: Саркози, Меркел, Сапатеро.

Така че разговорът не е за банки, не е икономически. Той е строго политически и чука на вратата.

Тази публикация е съвместна с вестник „Труд”.

Други текстове от същия автор: www.raichev.org

За отзиви и коментари: a.raichev@gallup-bbss.com

Редакцията препоръчва