1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Популизмът и национализмът в източноевропейските страни след приемането им в ЕС .

Кореспонденция на Маринела Липчева от Берлин за започналата там международна конференция, в която участват германският заместник-външен министър Г.Ерлер и бившата председателка на Бундестага Р. Зюсмут.

default

Конференцията е организирана от две реномирани германски дружества: за Югоизточна Европа и за източноевропейски изследвания. Тя е закрита и само първата дискусия при откриването й вчера, беше публична. Участниците в нея заявиха още от самото начало, че явления като популизмът и национализмът са типични за всички страни от Европейския съюз. Не случайно германският заместник-външен министър Гернот Ерлер се презастрахова с думите:

„Искам да подчертая, че ние не искаме да размахваме пръст. Тук не става дума за надменно поведение на старите 15-страни от ЕС, които се възмущават от това, че в новоприетите източноевропейски страни не всичко върви така, както им се иска.”

Целта на конференцията обаче е да открие специфичното за появата на популизма, на националистическите и дяснорадикални тенденции в шест източноевропейски страни, между които и България; да направи връзка между тези явления и членството в ЕС. Популизмът и национализмът имат различни проявления във всяка една от тези шест източноевропейски страни, стана ясно в хода на дискусията при откриването на конференцията. За да се намери общото, би трябвало да се потърсят отговорите на въпроси като: дали популизмът не е предизвикан от връщането към стари структури, потискани от процеса на присъединяване и желанието да се изпълнят на всяка цена непопулярните разпоредби на ЕС, дали подкрепата за популистки и националистически партии в Източна Европа не е израз на съпротива от страна на гражданите:

„Има и още един важен въпрос: каква роля играе незавършилият процес на критично осмисляне на комунистическото минало, процес, който днес все повече се инструментализира. Това се вижда много ясно в Полша, Унгария и България. Оттук и въпросът, каква роля играе задълбочаващата се криза в посткомунистическите партии там”, заяви Гернот Ерлер.

Според него не бива да се подценява и ролята на социалния фактор, а именно: все още липсващият висок жизнен стандарт, който се очаква от източноевропейците след членството им в ЕС. Всичко това, според германския заместник- външен министър, тласка развитието на популизма, който нахлува в отворилия се вакуум в политическото пространство. Като се отчете и степента на развитие на политическата култура в тези страни, се очертава един интересен феномен: във вакуума се настаняват фигури, които не са доказали способности за справяне с проблемите. Като пример в това отношение Гернот Ерлер посочи изборния успех на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ в България. В такива случаи популизмът печели, защото избирателите гласуват под мотото: всичко друго вече сме опитали; защото в хода на присъединителния процес, където думата са имали не управляващите в тези страни, а ЕС, у гражданите се е образувала цяла верига от разочарования спрямо утвърдените партии. И още: дори и да са съществували преди членството в ЕС, след него популизмът и национализмът получават силен тласък и поради появилият се страх от отнемане на националната идентичност. Това обаче не е специфично само за страните от Източна Европа, стана ясно в дискусията, както и фактът, че самият ЕС създава с действията си и поведението си благодатна почва за развитие на популизма. Проф. Франк Декер от университета в Бон заяви:

„ Това е така, защото европейската интеграция обвързва в едно всички конфликти, които популистите и без това обичат да сочат с пръст. Например: икономически и социални конфликти, хората имат чувството, че несправедливото разпределение на благата се стимулира от ЕС. Вземете примера с полския занаятчия във федералната република, който искал да вземе работното място на германските граждани, т.е. дъмпинга в заплащането.

Към това професор Декер прибави недостатъчната прозрачност в действията на Брюксел и изолирането на гражданите от процесите на вземане на решения.

След като е ясно, че тук става дума за общоевропейски синдром, защо тогава би трябвало да се страхуваме точно от популизма и национализма в източноевропейските страни? Това беше другият основен въпрос в дискусията. Според Гернот Ерлер – заради все още неукрепналия демократичен процес в новоприетите източноевропейски страни, но и защото проявите на популизъм и национализъм там подхранват вече изградени на запад предразсъдъци за източноевропейците, което пък ще се отрази отрицателно върху по-нататъшния процес на разширяване на ЕС. Точно затова бившата председателка на Бундестага Рита Зюсмут постави основателният въпрос:

„Каква роля играе ЕС в състоянието, в което се намира сега. Колко силен е той, за да може да противодейства на тези националистически и популистки тенденции?”

Отговорите на всички тези въпроси ще се опитат да намерят днес при закрити врата експертите: социолози и политолози от Германия, България, Румъния, Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Кой знае, оттам може би ще излезе и предложение за една нова след-присъединителна стратегия спрямо източноевропейските страни, за която намекна германският заместник-външен министър при откриването на конференцията в Берлин.

Подобно съдържание