1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Помощ за Южна Азия

Катастрофи, войни и други бедствия стоят в дневния ред на света - както и призивите за помощ на оцелелите. Подобна помощ се отпуска по две основни линии:

от касите на хуманитарните организации, които обикновено не са много пълни и зависят от щедростта на обществеността, и от правителствените бюджети.

Тъй като особено при сегашния случай в Азия оказването на ефикасна помощ е задача, надхвърляща възможностите на която и да било отделна страна, се налага международна координация. На международните донорски конференции се събират фактически обещания за помощ: подобно на благотворителните вечери, участниците заявяват каква конкретна помощ може да се очаква от тях. И пак подобно на благотворителните вечери се стига до един вид надпревара, която рядко има нещо общо с конкретния проблем. При актуалния случай конкурентният сблъсък се очерта предварително - в спора между Париж и Вашингтон, кой помагал повече на нещастните хора в Азия.

Всъщност обикновено рядко се разбира кой, какво и колко е готов да даде. Това се дължи на самата система: някои държави могат да поемат задължения само за текущата година, други - за няколко години поред. Някои плащат веднага, други не бързат толкова. А има и трети, които само обещават.

Това е една картина, която се наблюдава на всички донорски конференции - а те не са малко. Провеждат се все по-пищни конференции с все по-смайващи обещания - но в последна сметка доста от обещаното се оказва само мираж. Понякога обещания, дадени на една конференция, биват сервирани и на следващата. Или пък се оказва, както по отношение на Афганистан, че не всички чекове са били изплатени. Същото става и с Ирак: на донорската конференция в Мадрид САЩ събраха обещания за над 33 милиарда долара, от които досега са получени едва 7 милиарда - а от обещаните от Вашингтон 20 милиарда само 3, 5 милиарда.

Така че идеята на германския канцлер може би не е лоша: помощта за пострадалите от приливната катастрофа в Азия да се осъществява в тясно партньорство между даващите и получаващите - на държавно, регионално и общинско равнище. По този начин биха могли да се избегнат някои неблаговидни аномалии на донорските конференции, а помощите да станат реални и видни за всички. Добра е също идеята на Берлин, още от сега да се вземе решение на правителствено равнище за увеличаване на официалната помощ. Много важно е да се гарантира максимална прозрачност на помощните операции, да се знае кога и от къде идват парите и какво е предназначението им. Ако това стане, тогава то може да се окаже началото на една нова ера при оказването на помощ на пострадалите от природни бедствия.