1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Помощите за Северна Корея

Северна Корея е една изключително бедна страна, където през последните години отново имаше глад. Режимът обаче продължава да следва амбициозна програма за ядрени изследвания. Ева Корел информира за резултата от десетгодишното сътрудничество на ООН със Северна Корея за ограничаване на нейната ядрена програма.

От 10 години насам Северна Корея разчита за изхранването си на международна помощ. Индиецът Масуд Хидер, който разпределя помощите от програмата на ООН, прави положителна равносметка:

”ООН категорично подобри хуманитарното положение през последните 10 години, това е един от най-трайните успехи, който може да демонстрира помощна организация в подобна криза.”

От 1995 година насам ООН е доставила, разпределила и съхранила три милиона тона храни. Още три милиона тона Северна Корея получи въз основа на двустранни споразумения, които не са контролирани. Според оценките Китай доставя ежегодно около 300 хиляди тона. Както и преди Пхенян е много далеч от това да изхранва самостоятелно населението си и в обозримото бъдеще ще продължи да зависи от международна помощ. Хидер от 20 години насам участва в мисии в Судан, Иран и Бангладешл. За пръв път сега може да бъде разпределена и руска помощ, също и сред пострадалите от експлозията във влака край Рьончон:

”Злополуката край Рьончон беше повратен момент. За пръв път Северна Корея помоли за международна помощ. Резонансът сред държавите дарителки беше много голям, защото те разбраха, че не всички врати са затворени. Най-важното за нас е да осигурим тази помощ да пристигне на време.”

Хидер вижда проблеми и във връзка с намирането на политическо решение. 6-странните разговори във връзка със севернокорейската програма за ядрени изследвания според него са допър начин за оказване на натиск. Според Хидер обаче ООН и останалите помощни организации не са подготвени за периода след това:

”Нека предположим, че това ще продължи в най-добрия случай 18 месеца. Това означава, че ние разполагаме с 18 месеца да подготвим страната за развитието и това ме кара да се страхувам. 18 месеца е много къс период. Ние трябва сега да премислим и да се подготвим, а не да чакаме докато се отворят вратите. Нито една страна не е подготвена за това и времето може да се окаже недостатъчно. Шестстранните разговори разрешават само един въпрос, а по другите – като например човешките права, също така трябва да се постигне напредък.”