1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Полицаи по принуда

За една организация, която на няколко пъти вече беше оплакана, НАТО е удивително активна. Тя току-що прие седем нови страни-членки и е в процес на важни реформи.

Десеткихиляди нейни войници изпълняват понастоящем различни мисии по света. На предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Истанбул президентът Буш ще постави на обсъждане дори въпроса за разширено участие на съюза и в Ирак. Нещо повече: Америка би искала да види НАТО като стабилизиращ фактор в целия Близък и Среден Изток.

Така че диагнозата може да започне с констатацията: пациентът диша. Въпросът е какво ще става оттук нататък.

Военната тежест на новоприетите страни не е особено впечатляваща. В съответствие с реформите на НАТО повечето нови членове трябва да се специализират в едно конкретно поле. Това благоприятства американския модел, предвиждащ променливи коалиции за всяка отделна война. При това не е толкова важно колко войници може да предостави дадена страна; важното е участието, защото широките коалиции създават легитимация, а тя, от американска гледна точка, е още по-дефицитна отколкото военните капацитети. Специализацията обаче изправя новоприетите пред нелеки проблеми, тъй като те не започват от нула, а все още продължават да хранят огромни армии от времето на Студената война, които трябва да бъдат основно реформирани.

Разширяването на НАТО изправя съюза и пред допълнителни дипломатически задачи, тъй като то донесе и нови съседи, например в Средна Азия. Основният въпрос е: гледа ли алиансът на тези страни като трайни партньори в усилията за свобода и демокрация, или просто като на временни съюзници в борбата срещу тероризма?

Атлантическият съюз е търсен по целия свят както никога досега. Босна, Косово, Афганистан, Средиземноморието и косвено Ирак - за един съюз, който си позволява операции извън собствения си периметър едва от десет години насам, това не е никак малко. Мисиите на Балканите бяха много поучителни за НАТО. Същевременно се видяха и границите на натовските възможности. Положението на Балканите остава нестабилно, за което допринасят неправолинейната политика на Запада и проблемът с неуредения статут на Косово.

Най-голямото предизвикателство за НАТО се заформя обаче в региона на Хиндукуш. Ще се окаже трагична ирония, ако съюзът се провали точно там, където западната коалиция влезе в една легитимна война, където населението не само прогони талибаните, но приветства и войниците на НАТО. Войските от международния мироопазващ корпус успяха поне да поукрепят правителството на Карсаи и да го защитят от областните бейове . С това обаче куражът на НАТО май се изчерпи. Само че ако НАТО се провали в Афганистан, всякакъв дебат за ролята му в Ирак или другаде става безпредметен. Тогава една операция като защитата на Олимпийските игри в Атина може за дълго да се окаже, че е била най-впечатляващата нова задача на Атлантическия съюз.

Така че срещата в Истанбул няма да се превърне в лекарска визитация край леглото на болния; пациентът не е наистина съвсем здрав, но се оплаква просто от болки на растежа. Във Вашингтон официалната линия продължава да гласи: помощ за подготовката и обучението на иракските войски, ако такава е волята на новото преходно правителство в Багдад, но още по-добре - натовско командване за двете южни дивизии (британската и полската). Само че френският президент Ширак категорично отхвърли вече последната идея. Затова във Вашингтон изглежда се примириха вече, че преди американските президентски избори през ноември не може да се очаква голямо раздвижване по големите теми на Атлантическия съюз.

*

Подобно съдържание