1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Политическото бъдеще на Бенямин Нетаняху

Анализ от "Ди Велт"

default

Както въодушевлението, така и изумлението, предизвикани от оставката на израелския министър на финансите Бенямин Нетаняху, се задържаха в определени граници. Същевременно за лобито на заселниците оставката дойде твърде късно, за да може да повлияе на планираното да започне след седмица евакуиране на селищата. За либералните поддръжници на Нетаняху пък оставката дойде твърде рано, тъй като финансовите му риформи все още не са реализирани докрай.

“Той се интересува само от себе си – смята икономическият журналисти Нехемие Страслер, според когото подобен човек няма място на политическите върхове. А обяснението на Нетаняху е следното: “Аз съм син на историк. Не искам за мен да се казва – и той беше с тях.” Само че той наистина беше с тях – в продължение на почти две години той бе член на правителството, което отново и отново се обявяваше за изтеглянето на еврейските заселници от ивицата Газа и от пет селища на Западния бряг на река Йордан. “Твърде късно и твърде малко” – заяви по повод оставката решителният противник на изселването Ари Елдад. Дори и в навечерието на подаването на оставката по време на телевизионни дебати Нетаняху заяви: “Аз съм и оставам в правителството”.

Въпреки това след оставката Нетаняху е право на пътя към върховете на десния блок в управлението. Неговият досегашен говорител, депутатът Узи Ландау, ще освободи мястото си. Той заяви: “Бих искал да отбележа, че именно възможността за издигането на моята кандидатура за председателството на партията Ликуд подтикна Нетаняху към подаването на оставката”. С тройна кандидатура, включваща Ландау и Нетаняху Шарон би имал най-добрите възможни шансове.

Само че и сред десните противници на изтеглянето, и сред някои коментатори остава определено недоверие. Йоси Вертер от вестник “Хаарец” предполага, че Нетаняху се е отгелил от политиката по изселването, за да може да се посвети на собствената си цел – премиерското кресло. От своя страна политическите анализатори са единодушни, че Нетаняху нито е искал действително да попречи на изселването, нито пък е искал да доведе докрая финансовите реформи. Той иска да оглави противниците на Шарон от всички фракции, за да може отново да застане начело на правителството. Именно този мотив кара другите министри да се бавят да предприемат ход, подобен на този на Нетаняху.

Телевизионният коментатор Емануел Розен, вече представи един вид катастрофален сценарий: болезненото изтегляне от ивицата Газа ще бъде последвано от палестински терористични удари. В края на годината подготвеният от Нетаняху бюджет 2006 ще се провали поради съпротивата на самия Нетаняху в Парламента – което ще направи провеждането на преждевременни избори неотложно.

Още отсега Нетаняху не крие намеренията си да се обяви за предсрочни избори в партията Ликуд. Дебатите и по този въпрос вероятно ще продължат няколко месеца. Като същевременно в партията расте съпротивата срещу Шарон, който напоследък е изправен пред сериозно решение – дали да излезе на предсрочни избори с малки изгледи за успех, или пък да се насочи към ново устройство на партията. “Израелският партиен свят може да се промени из основи” – смята опитният политически наблюдател Ханан Кристал.

Бенямин Нетаняху може да разчита и на данните от проучванията: все по-голяма част от партийните членове са за изместването на Шарон от върха на Ликуд. Но съвсем не е гарантирано, че това означава краят на Шарон като премиер. Извън партията Ликуд преобладаващото мнозинство от избирателите е за евакуацията на селищата.