1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политически елит и маниери

Напоследък официалната лексика на знакови фигури от българския политически и обществен живот се “зацапа” обезбокоително много...

добри маниери?

добри маниери?

...изричането на цветисти вулгарности се превърна в толерирано правило

Доколкото вулгарния език е един от универсалните механизми на регионалното общуване, който в последно време бележи видим разцвет в контактите на знакови фигури от българския политически елит, съвсем естествено е да се потърсят неговите извори, бликнали на воля в навечерието на влизането на страната в европейското политико-културно пространство.

Според някои теоретици използуването на псувнята, например, води началото си от най-невинните детски години на индивида. Децата имитират чутото от други, но “попържането”, както се казва на простонароден език, се превръща в техен навик едва когато започнат да изпитват удоволствие от него.

Очевидно подобен е и случая с бившия главен прокурор на Република България и сегашен посланик на страната в Казахстан. Вероятно малкият Кольо е расъл в среда, където е привличал смеха на възрастните с използуването на т.нар.”неприлични думички”, а по-късно, в спортните си боксьорски години е използувал поразяващите си словесни знания за моралното досъсипване на противника на ринга.

Във всичко това нямаше да има нищо ненормално, ако впоследствие въпросният сквернословец не беше “еволюирал” по веригата- университетски преподавател – главен прокурор – извънреден и пълномощен посланик на родината си в чужда държава- и което е по-неприятно, не беше запазил лошия си детински навик да попържа.

Примери – бол! В края на 2004 година група от 39 депутати искат оставката на главния прокурор Никола Филчев защото той си позволил да използува “вулгарен език спрямо двама от тях” в разговора по телефона. Оказва се, че “Главният” напсувал на майка единият депутат- уважаван лекар хирург, а другият с крясъци бил наречен от него “подлец”.

През миналата седмица същият този човек, сега в битността си на Негово превъзходителство извънреден и пълномощен министър на България в Казахстан, в записано на магнетофон интервю не за друг, а за Българската телеграфна агенция, си позволи да отпере такава фекално-сексуална заплаха към майката на интервюиращия, че от нея са се поизчервили дори таксиджиите на Централната софийска гара.

Психотерапевти твърдят, че употребата на псувни освобождавала натрупаната агресия. Очевидно много се е било натрупало в боксьорско-юридическата душа на г-н посланика и той спонтанно я е облекчил, но едва ли за дълго. Не е нужно човек да е ясновидец, за да прогнозира тепърва започващите неприятности на бившия Главен прокурор на държавата.

Към пречистващата сила на ругатнята се обърна и още една знакова фигура от политическата сцена. В дебата, предшестващ снемането на неговия депутатски имунитет, лидерът на “Атака” Волен Сидеров нарече лидерът на НДСВ Симеон Сакскобурготски “дебил, който не може да каже две изречения без да сбърка”. Прав или не водачът на “Атака” вече отива в ръцете на правосъдието по повод инцидента на т.нар.магистрала “Тракия”, но с репликата си той се оказа продължител на една изключителна традиция в парламентарната зала.

Непристойните думи и жестове безспорно имат намират възторжен прием сред народните избраници още от Великото народно събрание. Неведнаж медиите са регистрирали, че по правило речникът в българския парламент става каруцарски, когато се обсъждат властта (бивша и настояща) или парите - под формата на закони или злоупотреби. Тогава от трибуната или от банките политат жаргони, дори неологизми, чиято употреба е забранена дори по стадионите.

« Лицемери, манипулатори и лакеи. Тарикати. Марионетки на мафията. Пришълци. Лапачи на кюфтета. Сервитьорки по душа. Заложници на чужди интереси. Заплаха за България » - това е само розова и поетична част от богатия лексикален арсенал на българското народно представителство в официалното общуване между неговите членове. В неформалните си кулоарни контакти, според печата, депутатите използуват евфимизми като “патка, гъска” по адрес на своите колежки и “простаци и диванета” за мъжката част от депутатското войнство. Разбира се в момент на политическа еуфория се използуват и думи, заради които благовъзпитаните хора с достойнство обикновено удрят бърз шамар на техния автор.

Впрочем в морето на чалга-песните за на маса, които един изкуствовед сравни с “ някакъв плебейски празник на долницата” или в лексикалната телевизионна септична яма, наречена “Биг брадър”, вербалните напъни на политиците звучат като “нежна музика” за българското ухо.

Но целият този опит и култивирани вече навици към възприемането на подобен вид изговор като че бяха разбити окончателно от знаменитата тирада на Савойския принц и братовчед на нашето величие Виторио Емануелле, който акумулирал в своите 64 години цялата цивилизация на монархическия европейски елит, е възкликнал в разговор по телефона: “България е фекална страна, а Симеон е л.!”

Кратко, точно, ясно и поучително. И много европейско. Дори за самия бивш Главен прокурор.

За радио Дойче Веле от София – Георги Папакочев