1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политическият пейзаж в България след изборите

В събота българските избиратели гласуваха за нов парламент, но нито една от партиите не успя да получи еднозначен мандат за управление. Как изглежда политическият пейзаж в България днес? Коментар от Александър Андреев

default

В момента в София трескаво се търсят мнозинство, правителство и премиер – така с две думи може да се обобщи положението ден и половина след изборите. Някой ще каже, мнозинство, правителство и премиер е едно и също, но в настоящата ситуация това изобщо не е така. Мнозинство е нужно най-вече, за да се приемат още това лято законите, необходими за членството на страната в ЕС. В противен случай есенният доклад на Еврокомисията за напредъка най-вероятно ще даде основание за отлагане на членството на страната. Още повече, че в настоящата ситуация в Европа и на фона на продължителните дискусии около готовността на България и Румъния за членство, двете страни се наблюдават много по-внимателно и строго, а сигурно за мнозина би бил добре дошъл всеки повод за отлагане на приемането им. Ако се върнем в София, вторият дефицит в момента е откъм изпълнителна власт. Както посочват всички наблюдатели тук, най-вероятно е БСП (или Коалиция за България) още тази седмица да получи от президента Георги Първанов мандат за съставяне на правителството и да започне преговори с останалите партии. Както ми каза тази сутрин един от силните хора в тази партия, заместник-председателят Румен Петков, разговори вече се водят. Всеобщо е мнението, че най-реалистичното мнозинство е между БСП и НДСВ. Тук обаче има редица проблеми, първият от които е, че в хода на предизборната кампания двете партии категорично заявиха, че няма да участват заедно в изпълнителната власт и отправиха остри критики една срещу друга. Ако сега споменатите обещания и критики тихомълком се отпратят в архива, много от гласувалите за тези две партии ще се почувстват измамени и разочаровани. Ето защо някои наблюдатели смятат, че БСП и НДСВ могат да влязат в коалиция единствено с посредничеството на ДПС и позовавайки се на внезапно променената политическа ситуация в страната след успеха на Атака, както и на необходимостта да се действа бързо по европейската кауза. Освен това участието на НДСВ в едно ново правителство според част от наблюдателите щяло да бъде цинично незачитане на волята на избирателите, които не желаели вече това правителство. Третият проблем около съставянето на кабинет е и последният отворен въпрос в София, за който споменах в началото: как ще се казва новият премиер. Като че ли все повече нараства възможността това да не бъде нито лидерът на партията с най-много гласове – Сергей Станишев от БСП, нито досегашният министър-председател и лидер на втората партия НДСВ, Симеон Сакскобургготски. За тази възможност пишат и днешните вестници в София, за нея стана дума и в разговорите ми тази сутрин с политици и експерти в София. Проблематичността на двете кандидатури е свързана както с предизборната конфронтация между БСП и НДСВ, така и с възможните констелации на едно по-широко коалиционно правителство. Всъщност, погледнато от птичи поглед, трите издирвания, за които стана дума в началото – на парламентарно мнозинство, на правителство и премиер – много лесно могат да се решат от една максимално широка коалиция с участието на всички демократични партии в парламента (тоест без Атака, около която трябва да се образува нещо като санитарен кордон). Максимално широката коалиция може да приеме всички необходими за еврочленството закони, включително и тези, изискващи конституционно мнозинство. Такава коалиция би решила автоматично дребните спорове между отделните партии и между фракциите вътре в партиите. Тя би била и с доста по-развързани ръце в търсенето на нов министър-председател. Политологът Андрей Райчев тази сутрин изказа и още една мисъл в същата посока – правителство с ограничен мандат до влизането на България в ЕС. Всички тези прагматични рецепти обаче най-вероятно ще се натъкнат на обичайната българска партизанщина и враждите вътре в политическото пространство. Които, впрочем, са и главната причина както за ниската избирателна активност, така и за изборния успех на Атака и настоящата патова ситуация във властта.