1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политическият ландшафт в България след изборите

Възможен ли е исторически компромис? – под този надслов в прес-клуба на София прес се състоя дискусия, организирана от Института «Иван Хаджийски». Коментар на Еми Барух

През първата работна седмица на 40 народно събрание екипът на Институт «Иван Хаджийски» покани социолози, политолози, журналисти и експерти на кръгла маса, по време на която бяха направени анализи на реториката в публичната реч преди и след края на изборите.

Дискусията бе открита от проф. Петър Емил Митев, който обърна внимание върху няколко същностни характеристики на политическото пространство. Най-важната от тях е неговата фрагментация, която за първи път създава толкова релефна картина – отражение на процесите в обществото.

Двуполюсният модел, характерен за българския преход, вече е част от миналото, както стана ясно от последния народен вот.

Друг извод, направен от проф. Петър-Емил Митев се отнася до «грубата политическа грешка» на центристките формации, които надцениха своите възможности и не се обединиха:

«Центърът, смазан през 1991 и за втори път през 1994, изригна през 2001 с появата на Национално движение «Симеон Втори», чийто изключителен успех се дължи преди всичко на това, че в него избирателите видяха алтернатива на двуполюсния модел. «Нещо трето, по-различно и по-добро.»

Въпреки, че хипотезата за различно стечение на обстоятелствата сама по себе си е несъстоятелна (историята – както знаем - не търпи условното наклонение), все пак ми се струва, че от днешна гледна би могло да се направи заключението, че ако не се бе случила неочакваната за мнозина победа на Симеон Сакскобургготски - именно защото бе нещо трето и по-различно, то още преди четири години щяхме да присъстваме на значимо публично присъствие на националистите и на представителите на крайното ляво и крайното дясно.

На агресивният национализъм му трябваше време, за да групира недоволството и да подреди своите послания, които по същество повтарят познатата безпардонна категоричност, характерна за червено-кафявите.

Заслужава да се отбележи, че по време на кръглата маса бе обърнато внимание на прогнозата, че влиянието на «Атака» ще расте.

«Социологическите данни – каза проф. Митев, говорят за изключително голям резерв. Още по-важно е, че радикализираният протест ще остане. И това се дължи преди всичко на политическата безотговорност.»

Парадоксът е, че ако най-голямото достижение на българския преход беше тъкмо в трансформацията на етническите проблеми в нормален политически процес, то «Атака» би могла да се опита да тръгне по обратния път – да трансформира социалните проблеми в етнически.

Предстои да наблюдаваме дали етнополитическото напрежение ще се усили или останалите политически формации в парламента ще успеят да създадат санитарен кордон срещу реториката на омразата.

А това ще представлява своеобразен тест за зрялост на избраните народни представители.