1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политическите реакции от оценката на ЕК за напредъка на България

България отново се размина с прословутите предпазни клаузи на Брюксел и получи отсрочка, за да демонстрира напредък в прилагането на законите и доближаване до стандартите в ЕС.

default

Светлинно шоу в София за присъединяването към ЕС

С политическо решение, взето в последния момент, България беше пощадена от комисията – предпазните клаузи отпаднаха като вариант за засилване на натиска върху София, а процесът на наблюдение от Брюксел ще продължи най-рано до средата на 2008 година. До края на март, когато се очаква следващият доклад за напредъка, България трябва да предаде отчета си за свършеното в превенцията на корупцията и организираната престъпност. Очевидно е, че на фона на сериозните пропуски за такъв мек тон от Брюксел София можеше само да си мечтае. Накрая всички – и в България и в Брюксел – се показаха доволни от мониторинговия доклад, когото определиха като обективен и отразяващ реално ситуацията в България.

Франко Фратини – вицепрезидент на ЕК и комисар по въпросите на правосъдието и вътрешния ред:

“Приехме балансирано решение. Има слаби за България точки, по които трябва да се работи, но има и прогрес, който отчетохме. От 6 точки само две са по-критични. Това, на което държах, е да запазим доверието към комисията, а в същото време България и Румъния да не бъдат третирани като страни-кандидатки, а като пълноправни членове.”

Българската колежка на Фратини - еврокомисарката Меглена Кунева също е доволна от доклада:

"Думата прогрес е във всеки един от тези 6 критерия, които трябваше да се изпълнят както в областта на земеделието така и в областта на транспорта – мерки, които са просто придружаващи влизането ни в ЕС, но които, тук е записано в самия доклад, за последен път биват обект на доклад. Значи освен тази дума “прогрес”, която е много важна, за да няма предпазни клаузи, има две области – това е приемането на конституцията и борбата с корупцията по границите, в които има голям напредък, както е казано в първия критерий.”

За Меглена Кунева това е преди всичко сигнал, че България може да се справи с тези проблеми. Затова нейната препоръка гласи кратко:

“Работа!”

Същото очаква и наследничката на Кунева на поста министър по европейските въпроси – Гергана Грънчарова.

“Работа, партньорство и доверие”.

Това са трите елемента, според Грънчарова, които ще дадат възможност на България да се справи успешно с оставащите проблеми:

“Гледам на доклада като на подкрепа за по-високите цели, които всички ние сме си ги поставили. Цели като модерна съдебна система, цели като по-малко корупция, като по-висока сигурност на гражданите.”

Но да не забравяме – затова трябва:

“Работа, работа, работа”!

Балансирана е оценката на комисията и според д-р Мартин Брузис от Центъра за приложни политически изследвания на университета в Мюнхен. Той обаче смята за малко подранил доклада от Брюксел:

“Гледам на борбата срещу престъпността като на част от мозайка и като на елемент от един по-цялостен синдром, свързан с целия апарат за наказателно преследване, съдебните органи, прокуратурата. На законодателно ниво промените са факт, настъпиха някои положителни промени и в работата на съдебните органи, но това са реформи и мерки, които се нуждаят от време, за да покажат своето действие.”

За друг познавач на България – Клаус Шрамайер от германското Дружество за Югоизточна Европа и бивш германски посланик в София – обаче е ясно, че нищо няма да се промени:

“Според мен ЕК трябва да се раздели с илюзията, че институционалните промени ще доведат до подобрение. Става въпрос за поправките в конституцията, създаването на Инспекторат, който да съблюдава дейността на съдебната система, реформата на Висшия съдебен съвет и т.н. Особено като се има предвид, че някои промени са още недоузрели, като напр. новия Инспекторат. В новосъздадените институции не работят нови хора с нов начин на мислене, затова нищо няма да се промени. Хората, които ще работят там, са хванати в гъсто изплетените мрежи на зависимостта си и затова ще действат както в миналото”,

смята Клаус Шрамайер.

На друго мнение е ръководителят на софийското представителство на ЕК Майкъл Хъмфрис, който смята, че България се нуждае от още време:

“В областите с най-малък напредък трябва да бъдат взети мерки, а резултатите от тях е необходимо да станат видими през следващите месеци.”

Правилно е било неналагането на предпазни клаузи и според говорителката на Главна прокуратура Маргарита Попова:

“Една предпазна клауза, ако ни бъде спусната през юни, това отдалечава България от европейското семейство. Просто това ни дърпа назад и ни отдалечава, и самият ЕС не би се почувствал по-добре в подобна ситуация, защото ние вече сме едно цяло. Абсолютно сигурно е, че има хора, които биха искали да има предпазна клауза при нас, за да вилнеят по същия начин, както са вилнели досега, и не биха искали, ЕС да бъде силен. Това са хора и вътре в ЕС и извън общността. Едно такова нещо на мен не ми се струва перспективно и си мисля, като има предпазна клауза, това какво ще помогне, за какво ще помогне това нещо?”

пита се говорителката на българската Главна прокуратура.

Друго обяснение за липсата на предпазни клаузи има директорът на румънското академично дружество Зорин Йоница:

“Вероятно в Брюксел са стигнали до извода, че ако приложат сега клаузите, просто няма да им остане никакво друго средство за натиск. Затова са решили да продължат да ни притискат още малко с помощта на критични отчети и строг контрол.”

България се размина с предпазните клаузи, но няма никакво основание за самодоволство заради този факт, смята германската политоложка и зам.-ръководителка на Дружеството за Югоизточна Европа Йохана Даймел:

“Евроизборите бяха истински политически скандал за големите партии, партийно-политическото пространство е като цяло застрашено, правителството се намира в тежка криза. Имено сега са необходими ефективни усилия за стабилизирането на държавата. В противен случай България би могла да изпадне в истински политически хаос, който ще навреди не само на българския народ, но и на ЕС като общност.”

И въпреки това – решението за приема на България и Румъния от 1 януари 2007-ма е било правилно, кълне се германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, а федералната канцлерка Ангела Меркел не приема идеята за “Европа на две скорости”:

Франк-Валтер Щайнмайер:

“Календарно началото беше поставено на 1 януари 2007-ма и аз се радвам, че вечерта на 31. декември прекарах в Румъния, а първия ден от новата година – в България. Радвам се, че ние не разочаровахме тези стотици хиляди хора, излезли по улиците да отпразнуват присъединяването си към ЕС.”

Ангела Меркел:

“Европа на две скорости” – нека ви кажа съвсем откровено, че не приемам това. Това не бива да е целта на нашата политика, защото в противен случай ние ще създадем нови разделения в Европа, и ще отслабим Европейския парламент."