1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Политическите амбиции на източноправославната църква в някои балкански стран

С края на комунистическата епоха влиянието на източноправославната църква в Югоизточна Европа нарастна значително. През последните десет години тя се превърна в демонстриращ самочувствие политически фактор. Това се вижда най-вече в Сърбия, Румъния и Гърция.

В тези страни църквата, наред с армията е сред онези институции, които получават най-голямо доверие от страна на хората. Ще бъде погрешно обаче, ако кажем, че това е доказателство за дълбоката религиозност в тези страни. В най-добрия случай този извод би могъл да се направи за Румъния, където броят на онези, които посещават редовно църковните служби е голям. В Сърбия обаче те са незначително на брой. 45-те години комунистическо господство там доведоха до много по-силно отделяне на държавата от църквата в сравнение с Румъния, например.

Гърция е между тези две крайности. Решаващо за отношението към източноправославната църква е фактът, че тя се възприема като национална институция, способствала в миналото за запазването на националната идентичност, културата и езика. Така че, когато политици от Югозитчона Европа подчертават връзките си с църквата, то това е не толкова израз на тяхната религиозност, колкото на вярата им в нейното национално значение.

В некомунистическа Гърция източноправославната църква е била и си остава в привилигированата позиция на държавна цълква, докато в Титова Югославия тя беше изтласкана в периферията на обществения живот. В Румъния източноправославният клерус се приспособи към управляващия режим. Така тя изкупи минимална свобода срещу безусловна лоялност към властта. В Гърция изтоноправославната религия е важен елемент от държавния ритуал. Няма държавен акт без нейн представител, като правителството полага клетва пред архиепископа на Атина. В Румъния тази тенденция на обвързване на църквата с държавните ритуали започна с избирането на лидера на консервативния лагер Емил Константинеску за президент през 1996-та година.

Пооитическият възход на сръбската църква дойде с ренесанса на национализма в Югославия. Още по времето на Тито източното православие в тази страна се схващаше като синоним на националните сръбски интереси. 90-те години, по време на войните в бивша Югтославия, сръбската църква демонстирра неведнъж дълбоко вкоренения си национализъм. И до днес тя продължава да обслужва мита за Сърбия като жертва и е една от онези сили в страната, които се противопоставят отявлено на критичното осмисляне на близкото минало. Сръбската източноправославна църква, за която Хагският трибунал е институция насочена единствено и само срещу сърбите, проявява особен интерес към темата за Косово. И макар че сръбските духовници са категорично срещу независимостта на Косово и през 2004-та година призоваха към бойкот на парламентарните избори там, в последно време сред тях все пак се забелязва смекчаване на позицията и постепенно приемане на мисълта, че бъдещето на сегашната провинция е извън границите на Сърбия.

Отявленият национализъм на сръбската църква гарантира политическото й влияние в страната през 90-те години. Към същото, макар и с други средства, се стремеше румънската православна църква. Тя обаче не можа да си върне онази политическа роля, която играеше в предкомунистическата епоха. Без да е преживяло комунизма гръцкото източно православие разшири значително политическите си правомощия през последните години. Това се отнася най-вече за архиепископа на Атина Кристодулос. Неговите предшественици се произнасяха по политчески въпроси само тогава, когато се засягаха конткретни интереси на църквата или пък ставаше дума за националнозначими въпроси като например гръцко-турския конфликт на остров Кипър. От избора на Кристодулос са ахриепископ на Атина през 1998-ма година не минава ден без той да не се произнесе по някоя политическа тема. Без познаване на фактите и по доста опростен начин архиепископът изразява позицията си за близкоизточния конфликт или войната в Ирак, осъжда глобализацията или пък предупреждава за опасността от приемането на цитат “турските варвари” в ЕС. За разлика от сръбскя и румънския патриарх главата на гръцката православна църква Кристодулос не се притеснява, да показва политичските си пристрастия. Най-явно това си пролича на последните парламентарни избори, когато той даде бурен израз на радостта си от смяната на правителството. На благословията на Кристодулос обаче се радват не само консервативните сили в Гърция, но и създадената преди няколко години дясноекстремистка групировка Лаос. Националнорелигиозните пароли са част от репертоара й също както в впрочем и на подобни формирования в други балкански страни като Великорумънската партия или Атака в България.