1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Политика и ядрена енергетика

Преди два дни приключи двуседмичното обществено допитване, организирано от ВМРО и подкрепено от лобито на атомните енергетици на тема «Може ли обществеността да спаси АЕЦ «Козлодуй». Преди два дни Румен Овчаров помоли българското правителство да създаде условия за предоговаряне на глава «Енергетика» и настоя преди българският парламент да ратифицира договора за присъединяване на България с Евросъю

АЕЦ в Чернобил

АЕЦ в Чернобил

�а в страната да бъде проведе референдум.

Темата за затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ «Козлодуй» започна да прилича на своеобразен тест за нещо като колективен социален експеримент на първо-сигналните реакции на българското общество.

Защото никой не добавя нови аргументи към вече казаното: нито противниците, нито поддръжниците на двете противоположни тези. И така оформените лагери - както в онзи познат експеримент на Павлов с мишките: при червена светлина скачат наляво, при зелена – скачат на дясно.

Преди два дни приключи двуседмичното обществено допитване, организирано от централите, които възприемат АЕЦ «Козлодуй» като българския фалос, а изпълнението на поетите ангажименти – като опит за неговото кастриране.

Резултатът беше известен още преди да започне поредното събиране на подписи. Ако продължим с горната метафора, този резултат не можеше и да бъде друг. Ефектно и лесно е да се говори в тази плоскост. А именно: България губи позициите си на Балканите, токът ще поскъпне, нас ни продадоха… Това е национално безотговорно! Европа е склонна да преразгледа казуса, защото Козлодуй е безопасен!!!

И наистина: всичките 19 проверки на централата с участието на чужди експерти доказват технически параметри, които позволяват експлоатацията на блоковете да продължи и след 2007 година. Но нима би могло да бъде другояче? Нали ако имаше и най-малкото съмнение за тяхната безопасност, те биха били изведени от експлоатация ВЕДНАГА, без значение как това ще се отрази на енергийния потенциал на България ? Защото ако има безспорен консенсус дори само по една тема в Европа, то тя със сигурност е ценността, наречена човешки живот.

Така ли е обаче у нас? Задавам си този въпрос всеки път, когато представителите на ядреното лоби подемат поредната подобна кампания. Тя винаги ще бъде успешна, защото е разчетена на психологията на средностатистическия българин, чиято визия обикновено не се простира по-далече от неговата лична жизнена траектория.

Има изследвания, които показват, че ако трябва да избира между материалното и здравословното си състояние, нашенецът без да се колебае ще посочи първото.

Сигурно затова темата за АЕЦ «Козлодуй» всеки път бива интерпретирана от политици, икономисти, ядрени физици, енергетици и прочее специалисти, чиито гласове и аргументи добре познаваме, а не от хуманитаристи, философи, лекари и преди всичко еколози, които би трябвало да имат друга, планетарна визия за, човека и неговата преходност, за гама фона и неговото влияние върху организма, за земята и мястото й в универсума…

В един доклад на Националния център по радиобиология и радиационна защита се казва следното:

«При Чернобилската авария енергетичният импулс, останал без контрол, демонстрира своето чудовищно влияние в планетарен мащаб. Той хвърли предизвикателството на Човечеството в най-неподозирани аспекти. Не само физиката, медицината и икономиката, неочаквано дори обществените науки се изправиха пред нови проблеми… След Чернобил светът осъмна друг.»

Питам се дали това е краят и на темата: нашите деца, които не знаехме че трябва да пазим след аварията, престъпно укрита от властите… скоро ще станат на 20 години! Някои от последиците на радиацията, твърдят специалисти, са още в латентно състояние…