1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Политиката на САЩ към Русия

Политиката на руското ръководство се критикува остро в САЩ, но Москва не допуска никаква намеса във вътрешните си работи. Подробности от Франк Нинхойзен:

default

Състоялата се наскоро в Москва среща между външните министри на Русия и САЩ, Лавров и Райс, показа едно: атмосферата между двете страни се е влошила.

Унищожаването на петролния концерн Юкос, газовият конфликт с Украйна, сътрудничеството с Иран и Сирия, дългият списък от недостатъци в демократичната система – Западът има достатъчно поводи да се тревожи за състоянието и перспективите на развитие на Русия. Правителството на САЩ обаче е единственото може би, което си позволява да заяви това ясно и открито на руснаците. През май вицепрезидентът Дик Чейни открито обвини Кремъл, че използва енергийните си ресурси като средство за изнудване на другите страни. Руското правителство се направи на възмутено, но американската външна министърка Райс заяви гордо – във връзка с тирадата на Чейни – че тя е била първата, която открито заявила, че Русия използва своя природен газ като политическо оръжие. Сенатори от калибъра на Едуард Кенеди или Джон Маккейн повдигнаха въпроса дали няма да е уместно САЩ да не участва в предстоящата среща на високо равнище на Г8 в Санкт Петербург. Президентът Буш отвърна многозначително: “Все още не съм отписал Русия.”

Сигурно е обаче, че и във Вашингтон няма яснота по въпроса каква линия трябва да се следва в политиката към Русия. Чейни е смятан за протагонист на твърдата линия, докато Райс се води за адвокат на прагматичната линия, която знае, че САЩ нямат полза от влошаване на отношенията с Москва. Но така или иначе тонът на американците загрубя, особено когато става дума за собствените им интереси – например по отношение на новоприетия руски закон за неправителствените организации.

Вестник “Ню Йорк Ревю” писа, че още през ноември миналата година Джордж Буш повдигнал въпроса пред Владимир Путин и така допринесъл за изваждането от проектозакона на три точки, които силно щели да затруднят работата на чуждестранните организации. За Москва позицията на Вашингтон създава сериозни проблеми: руснаците се чувстват неразбрани, още повече че правителството Буш явно не се притеснява да взаимодейства тясно с недемократичните потентати в Азърбайджан или Казахстан. Впрочем Путин изобщо не крие, когато е раздразнен. “На Запад все още има усърдни съветолози, които така и не разбират какво става у нас. Затова – заяви той – те заслужават само един отговор: вървете по дяволите.”

Впрочем с идването на власт на Ангела Меркел в Берлин, Путин трябва да слуша критика и от Германия. През януари тя се срещна най-демонстративно с представители на правозащитни организации в Москва. “Меркел трябва да служи за пример на другите правителствени ръководители” – писа с уважение “Ню Йорк Ревю”. Това обаче е малко вероятно.