Политиката на Европейския съюз на Балканите | Политика | DW | 10.05.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Политиката на Европейския съюз на Балканите

Отново грози опасност Европейският съюз да се провали с политиката си на Балканите. Ако Хърватия , Сърбия и Босна не получат конкретни предложения от Брюксел европейското влияние ще се стопи като лед на слънце . Това е лайтмотивът в статия на вестник “ Тагесцайтунг” , която Ви предлагаме в рамките на днешната ни рубрика :

Когато на тържествената церемония в края на април Европейският съюз сигнализира приемането на България и Румъния в 2007-а година реакциите бяха резервирани.Не само сред всички политически лагери в Германия се заговори за страх от дъмпинг на трудово заплащане ,от работа на черно и за страх от неконтролиран приток на преселници . Ако България и Румъния не изпълнят условията приемането може да се отложи с една година , заявиха за успокоение еврокомисарите в Брюксел. Недоволството от приемането на нови и нови членове със всичките свързани с това приемане социални и политически проблеми обаче остава.

Без да се смята Словения , в другите страни на територията на бивш Югославия , както и в Албания ,, или както се казва сега на политически език , държавите от Западните Балкани , регистрират извънредно внимателно тази дискусия в старите страни-членки на евросъюза. “ Западнобалканските” държави се опасяват че ще попаднат между воденичните камъни на дискусиите около приемането на Румъния и Турция , особено пък ако на референдума на 29 май французите се обявят срещу европейската конституция.

Към Балканите обаче Европейският съюз се е ангажирал с обекщания по-силно отколкото към други страни.Ако държавите на територията на бивша Югославия сътрудничат с трибунала в Хага и ако тези държави изпълнят условиата в така наречената пътна карта за техния регион , т.е. основни реформи в икономиката и в политическата и правораздавателната система , ако се изпълнят всчки тези условия няма да има вече никаква пречка за евентуално приемане.Това подчертаваха непрекъснато през последните години политици от Европейския съюз , като предупреждааваха че ако не изпълнят тези условия съответните страни ще се изолират политически и икономически.

Въпреки някои възражения и известно протакане стратегията на “моркова и камшика” общо взето имаше съществен успех. Очертвайки перспективата за членство Европейският съюз притисна в дефанзива старите политически сили и националистичните екстремисти тъй като повечето граждани във всички тези страни имат само едно голямо желание-след толкова години на упадък , на войни и на трудно поносим преход от социалистическа система към пазарно стопанство да бъдат признати за равнопоставени граждани в Европа. След рухването на соцализма и след горичивия опит с националистичния екстремизъм визията Европа помогна на Блканите да преодолеят една травма. Визията Европа и с това и желанието за равнопоставеност , се оказаха най-голямата движеща сила за демократизация , сила по-голяма дори и от надеждата за стопанско благополучие. Дори и някои национлистически партии трябваше да се преклонят и да се качат на влака за Европа.Те не можеха да игнорират настроенията сред народа.

Във всички държави правителствата , с различна скорост , полагат усилия да реализират изискваните от Европейския съюз реформи в държавата и обществото. В Хърватия бившата националистична партия още преди години промени рязко позициите си.Междувременно сръбското правителство работи с Хагския трибунал.С оглед на натиска от страна на Европейския съюз , в Босна и Херцеговина бе даден ход на конституционна реформа която визира единството на етнически дефинираните територии на разделената страна. В Македония мирът между славянското мнозинство и албанското малцинство се поддържа преди всичко поради перспективата за членство в Европейския съюз.

В Косово и Босна и Херцеговина Европейският съюз присъства с полицейски сили , а в Босна , за разлика от други стремящи се към членство райони на Балканите , Европейският съюз присъства дори и като военна сила. Балканите принадлежат към Европа поради което попадат под отговорността на Европа .Това беше досега недвусмсленото послание на Европейския съюз най-вече по адрес на САЩ , но също и по адрес на Русия. След евентуален вот срещу европейската конституция има опасност Европейският съюз да обърне гръб на социлните и политическите конфликти в тези страни и да съсредоточи вниманието главно върху консолидирането на наличния Европейски съюз , а не толкова върху неговото рзширяване.Евроексперти и дипломати на място знаят обаче съвсем точно какви последици би имала такава промяна в приоритетите за целите на евросъюза. Ако отпадне стимула който дава перспективата за интеграция в Европейския съюз влиянието на Европа ще се стопи като лед на слънце.

След кат през март , поради аферата около генерал Готовина , Европейският съюз реши да извади Хърватия от кръга на прдстоящите нови членки , в тази иначе в политическо и иконмическо отношение най-напреднала от новите кандидатки страна се множат критичните гласове срещу Европейския съюз. В критиките се казва че не трябва да се мери с различен аршин , че Хърватия е по-развита от Румъния и България и че в Хърватия доходите на глава от населението са значително по високи отколкото в България и Румъния . Евродипломати виждат фатални последици за Босна и Хрцегвина ако отпадне перспективата за евроинтеграция. Там националистичните партии отново могат да се видят с попътен вятър , отново могат да лумнат старите конфликти и проектът с конституционната реформа може да завърши с провал.В Сърбия отново ще се съживи изпадналата сега под натиск и създала се по времето на Милошевич структура от мафия и кръгове на полицейския , военния апарти на правосъдието. Шовинистчни партии и движения биха могли отново да вземат връх. Напреженията около Косово и Черна гора могат да доведат до насилствени конфликти и на Балканите би се възцарил политически вакуум и вакуум в сферата на сигурността.

Европейският съюз отхвърляше всички предупреждения за опасностите от евентуално прибързано разширяване и сега не бива да пада духом пред последиците. През 2007 година западните б

Балкани ще бъдат заобиколени от страни членуващи в Европейския съюз. Едно бяло петно и ново балканско буре с барут Европейският съюз не меже да си позволи тъй като товаа би струвало по-скъпо отколкото придържането към сегашната политика. Това е поуката от 90-те години когато по време на хърватската и босненската война Европа се провали вече веднъж. Да се остане сега на половината път би означавало да се ликвидира всичко постигнато до момента.