1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Политиката на Владимир Путин

”Системата Путин” – статия в германския всекидневник ”Зюддойче цайтунг

default

Две от всички бедствия, които сполетяха Русия, се откроиха най-ужасяващо през септември тази година: терорът и лъжата. Руснаците видяха похитители, които стрелят по малки деца, те видяха една държава, която не ги защитава от нищо друго така добре както от истината. Терорът и лъжата са брат и сестра – и на други места в света. В Испания след атентата на 11 март един премиер посочи фалшиви следи с цел да запази властта си: сега той е извън активната политика. Тогава испанците успяха да разберат манипулацията на властоимащия и да го накажат. В Русия обаче, където терорът и лъжата са се слели като сиамски близнаци, няма да е така лесно.

Русия преживява не за пръв път черен септември. Преди точно пет години страната бе залята от вълна от брутално насилие. В Москва и в още два града експлодираха четири жилищни сгради, 294 души бяха убити. Инициаторите на атенататите не бяха открити, ала руското ръководство бързо насочи погледа към Чечения. Начело на правителството тогава бе нов премиер: Владимир Путин. Борис Елцин го бе назначил – и новият, тогава още неизвестен политик пое нов курс. Чеченските бойци ще бъдат преследвани, ако е необходимо, до тоалетната и ще бъдат изхвърлени с водата в нея – обеща той. Болният президент възложи на Путин да ръководи първо борбата срещу терора и след това и цялата страна. Путин поде кампания срещу Чечения – и стана президент.

Така властта на Путин започна с терор и проблеми при преследването му. Днес, пет години по-късно, страната не е станала нито по-сигурна нито по-мъдра. Путин бе принуден сега да признае поне първото. Той заяви открито, че в борбата срещу тероризма Русия не може да се похвали с осезаеми резултати. Знаменателно е обаче, че той пропусна да допълни това признание със самокритика. Та нали борбата срещу тероризма и чеченския сепаратизъм е червената, често кръвопролитна нишка на управлението

му – нишка, която засега стига до Беслан.

Путин поема тази нишка така, както винаги е правил: той говори за радикална реформа на държавата, обаче това, от което Русия се нуждае, едва ли може да й даде човекът, който е бил агент в КГБ: а именно радикален отказ от лъжата. Путин преследва радикално старата си политика, по която Западът още в миналото не биваше да си прави никакви илюзии. В своята ”направлявана демокрация” – той предпочита да говори за ”вертикалната линия на властта” – Путин стяга още по-плътно юздите.

При това Путин изглежда като пилот, отклонил се от маршрута.. Той би трябвало да знае, че е поел погрешен път, обаче като обезумял не се отказва от курса си.

Той осъзна колко малко е постигнал в борбата срещу тероризма. Но направи един доста странен извод: Да продължи както досега, само че още по-упорито. В името на силната и стабилна държава президентът изгради през последните години система, в която властта на Кремл е почти неограничена. Парламентът го слуша, критични медии са изключение. Последствията от това развитие се откроиха ясно в Беслан. Руската политическа класа мълчеше и изчакваше реакцията на президента. В Беслан цареше хаос, по време на незаплануваното щурмуване на училището държавната телевизя показваше игрални филми.

Стана пределно ясно, че силата на Путиновата държава е

всъщност слабост. Путин ампутира други центрове на властта, ала неговата власт явно не достига навсякъде. Пилотът в Кремъл обаче затваря очи. В бъдеще той иска сам да назначава областните губернатори и да ги направи по-зависими от него. В парламента той иска да изключи независимите, т.е. тъкмо онези, които в сегашната Дума бяха единствените гаранти за парламентаризъм.

И така става дума не за преустройство на държавата, а за доизграждане на системата на Путин. Нищо от това, което Путин прокламира, няма, не може и не цели да засили позиците на Русия в борбата срещу тероризма. И все пак – в известен смисъл – става дума за антитерористични мерки. Целта им е да стабилизират Кремъл и да го подготвят за бъдещи атентати. Никой и нищо не бива да разклаща устоите на властта.

Руският олигарх Борис Березовски изпрати вчера от Лондон открито писмо до Борис Елцин. Призова го да сложи край на мълчанието си по отношение на Путин, защото той носи отговорността за човека, когото е назначил. Березовски, който навремето бе сивият кардинал в Кремъл, може би не е най-убедителните обвинител, обаче неговата загриженост за Русия е основателна. Под ръководството на Путин страната е поела курс към по-малко демокрация, по-малко свобода и по-малко сигурност. Във фаза на кризи Путин се оказва неподходящия политик. Това е зле. Обаче засега не се очертава по-добър политик. А това е още по-зле.