1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Запознайте се: Европа

Покупателната способност в Европа расте

В централна и в югоизточна Европа вече има региони, в които хората са по-заможни от западноевропейските си съседи - при сравнение между градски региони като Будапеща и селските области в Тюрингия, например.

default

В някои германски села хората са по-бедни, отколкото в градове като Будапеща


Средната покупателна способност на европейците е нараснала като цяло. Но новите страни-членки на Общността от източна и югоизточна Европа все така изостават. Така изглеждат резултатите от последното изследване на нюрнбергското "Дружество за проучване на потреблението".

В началото - добрата новина: тенденцията на нарастване на покупателната способност в Европа обхваща и страните с най-ниски заплати - България и Румъния. Посоката е напред, макар и с големи различия между градските и селските райони.

Лошата новина от изследването на нюрнбергиските учени: всички присъединили се след 2004-та към Европейския съюз държави все още заемат задните места. Най-богатата сред тях - Словения, където средностатистическата покупателна способност е 8 850 евро годишно, почти е достигнала Португалия. Румъния и България са на последните две места. Дистанцията между България и Полша /която заема 25-то място/ е почти 50 процента. Или - в абсолютни числа: докато всеки поляк е разполагал през 2007-ма година с точн 4 800 евро за задоволяване на нуждите си, българинът е разполагал с 2 450. Респективно - много години ще минат, докато и България подобри позициите си.


Най-богатата държава в Европейския съюз е Люксембург, с покупателна способност от средно 27 500 евро годишно - 12 пъти повече, отколкото в България. Ирландия се е издигнала до второто място, Германия е на седмо - с 18 хиляди евро.


Двете държави с най-висока покупателна способност на човек в Европа не са членки на Европейския съюз - това са Швейцария и Норвегия. И трите най-бедни европейски страни - Албания, Украйна и Молдова, не са в Общността. В Молдова покупателната способност през 2007-ма година е била само 700 евро, или една 40-та част от тази на швейцарското население.


Равнището на покупателната способност в отделните държави се изчислява на базата на нетните годишни доходи, включително държавните трансферни плащания.


Статистиката по отношение на регионалния брутен вътрешен продукт на човек в Европейския съюз, разпространена в Брюксел от Евростат, изтъква на преден план като показател за сравнение стандарта на покупателната способност. Това е изкуствена парична едицина, която отчита различията между националните ценови нива. Тази статистика демонстрира нивото на икономическо развитие в 268 региона в рамките на Европейския съюз. Сред 10-те региона с най-висок брутен вътрешен продукт на човек са и две германски области - Хамбург /заемащ 4 място/ и Горна Бавария - осмо. На върха продължава да е централен Лондон, където брутният вътрешен продукт на човек е 303 процента от средностатистическия за Европейския съюз.


От българска и румънска гледна точка погледът към 10-те региона с най-нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението определено буди разочарование - и десетте са в тези две страни, по пет във всяка. Всички български области извън столицата показателите сочат стойности, които са едва между 26 и 30 процента от средните за Европа. София - с 49 процента, е на доста по-добри позиции. Което, обаче, й осигурява едва 239-то място сред изследваните 268 европейски региони. Значителна е и дистанцията до другите европейски столици на реформиращи се държави като Братислава, където брутният вътрешен продукт на човек е 129 от средния, в Будапеща - 102, Варшава - 77 и Букурещ - 65. Междувременно, обаче, тази дистанция би трябвало да се е скъсила, тъй като данните на Евростат се базират на икономическите достижения от 2004-та година, откогато насам София се е развила добре. Но селските райони в България остават назад. Предстои дълъг път, докато страната напредне от сегашното си последно място на най-бедна в Европа. Вероятно това ще се случи едва когато към Общността се присъединят и по-бедни страни като Македония и Черна гора.