1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Позицията на Русия около иранския атомен спор е доста противоречива.

Първоначално Москва защитаваше интересите на Техеран, по- късно обаче се присъедини към позицията на САЩ и ЕС.

default

При представянето на равносметката за руската външна политика през 2005 година, неприятното за министър Лавров беше, че журналистите се интересуваха главно от въпроса, дали Русия ще подкрепи санкции срещу Техеран. Ето отговора му :

Лавров:

“Въпросът за санкциите впряга коня зад каруцата. Ние трябва да се опитаме в рамките на Международната агенция за атомна енергия да получим максимум информации за атомната програма на Иран.”

От няколко месеца насам вече съществува руското компромисно предложение – Иран да произвежда обогатен уран на руска територия, за да може да се осъществява контрол. Техеран обаче всячески се опитва да избегне прекия отговор, прилаги различни тактики за измъкване, създава интриги и протака. Не напразно американският министър на отбраната Доналд Рамсфелд вече отправя доста недвусмислени заплахи за военно решение. Русия пък се опитва да си извоюва имидж на миротворец, включително и поради факта, че има свои собствени интереси. Професор Владимир Сашин от Московския Институт за Близкия Изток пояснява :

Сашин:

“В случай на пълно ембарго срещу Иран, Русия и Китай ще понесат най-големите щети. В ход са вече редица големи проекти, Русия е инвестирала значителни средства в Иран. Цялото има обаче и политическа страна: Иран се намира близо до Русия, а има и преплитащи се интереси в регионите на Северен и Южен Кавказ, Таджикистан, Каспийско море, и изобщо в цяла Централна Азия – там има множество проблеми, които не са решими без добрата воля на Иран.”

И все пак на 4 февруари представителите на Русия и Китай в Управителния съвет на МААЕ гласуваха в подкрепа на решението за включване на Съвета за сигурност в атомния спор с Иран – но при едно условие. Руският президент Путин поясни:

Путин:

“Става дума за информирането на Съвета за сигурност за нашата обща работа по иранското досие, но не и за прехвърлянето му пред Съвета за сигурност. Има съществена разлика между двете неща, която ще ни помогне да търсим решение на проблема”.

Решаващ ще се бъде идния четвъртък – 16 февруари. Тогава в Москва ще бъдат възобновени руско-иранските преговори. Някои експерти твърдят даже, че само Русия е в състояние да спаси цялата ситуация, защото само Русия и Китай имат истинско влияние над Техеран, макар сегашното ръководство там да е трудно предвидимо. Професор Сашин твърди също, че американците има сериозна вина за сегашната неотстъпчивоост на иранците. Според него силният американски натиск над Техеран е изиграл контрапродуктивна роля и в крайна сметка е докарала хардлайнера Ахмадинеджад на власт.