1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Подправени евро-банкноти от България

Фалшификатите стават все по-умело направени . Едва през 2008 година евро-валутата може да стане по-сигурна срещу подправяне.

default

В статията на Щерн е цитиран Едуард Лидгенс – ръководител на отдела за борба срещу подправянето на пари в Баварската криминална служба. Той заявява, че “най- сполучливите фалшификати в момента идват от Литва и България, страни, в които преди това са били известни с перфектното подправяне на германската марка и долара. В Източна Европа има множество безработни печатари и графици, които продават изкуството си в нещо като еднолични фирми и със скромни технически средста : с помощта на изкарана от употреба печатарска машина в мазето и с връзки с доставчици на специална хартия. Това, че производството на всяка отделна фалшива банкнота изисква дълъг и упорит труд от по няколко часа, не може да уплаши никого в страни, в които средния месечен доход е около 150 евро – се казва още в статията на “Щерн”. При пласмента на подправените банкноти помагали бивши сътрудници на тайните служби, а вносът на банкнотите в Западна Европа - според полицейските доклади - става посредством гастарбайтери, туристи и “добре облечени господа”. Криминалният комисар Лидгенс разказва още за рейсове с туристи, в които били откривани цели куфари, пълни с подправени банкноти. Винаги в подобни случаи, притежателите на въпросните куфари демонстрирали “пълно незнание, откъде са се взели те” в багажа им.

Доколко сигурна е общата европейска валута – задава в този контекст списание “Щерн” своя въпрос на Клаус Бендер – автор на специализирана литература, написал книгата “ Изработването на пари – най- тайният занаят на света”. Според него еврото не е особено сигурна валута, закото при определянето на белезите за сигурност, дванайсетте страни-членки на общността по онова време се били споразумяли около най-малкия общ знаменател. Направени били значителни отстъпки по отношение изискванията за качество – най-вече поради настояванията на французите, чиято държавна печатница и до сега произвеждала парите ,печатайки ги върху евтини безкрайни хартиени рулони. Някои от централните банки на общността освен това проявявали значителна небрежност при проверяването на банкнотите в обращение, а това улеснява фалшификаторите , по-лесно да вмъкват в паричния оборот своите подправени петдесетачки. Не на последно място, роля играят и усъвършенстваните технически възможности - от скенери та до цветни копировъчни машини- благодарение на които подправените пари стават все по-съвършенни. В последно време – според сатията на списание “Щерн” са се появили фалшификати на банкноти по 200 евро, които са изкюлчително успешно направени. При промяна на наклона на банкнотатата, стойността и даже променяла леко цвета си от тъмно- към светловиолетово. Оргиналът би трябвало да променя нюанса от светловиолетово към маслиново зелено, но подобни незначителни нюанси не могат да се хванат с просто око. Тъй като някои банки изобщо не притежават машини за разпознаване на фалшификатите, даже е възможно, клиентите , теглейки пари от банковия авттомат да получават и подправени банкноти. Само високочувствителните уреди на Бундесбанк, които реагират и на невидими и тайни белези за сигурност като например магнетизма на хартията, реагират безпогрешно и изхвърлят “ фалшификатите” от обращение. Паричните експерти на Европейската цетнтрална банка напоследък са постоянни заети с това, да изсмислят нови белези за сигурност. Предлагат се например микрочипове, топлочувствителни печатарски бои и лазерни перфорациии. А производители на компютри вече влагат в софтуеъра експериментални програми, блокиращи възможността за копиране на банкноти. Само че, липсата на гъвкавост от страна Европейската централна Банка спира тази надпревара в търсенето на нови методи за защита. Едва през 2008 година може да се очаква, европейската валута да бъде снабдена с допълнителни белези за сигурност. Дотогава, ще продължат да се печатат старите банкноти в непроменен вид – се казва в заключение в статията на списане “Щерн”.