1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Подмяната

Една "предизвестена смърт" в центъра на столицата отвори дебата за това "кой кой е" в българското общество и показа, че борбата срещу организираната престъпност едва прохожда. Анализ на Антоанета Пунчева.

default

Истинските български журналисти - обидени

Един на обед е. Случайно се намирам в офис близо до ъгъла на “Княз Борис” и “Стамболийски”. Започват новините. Притихнали научаваме, че на съседния ъгъл са застреляли “скандалния радиоводещ” Боби Цанков. От “лека му пръст” до “ами, той си го търсеше” варират коментарите-епитафии от абсолютно различните хора, събрани там. В едно всички са единодушни: Боби Цанков не е журналист, а измамник.

Излиза, че медиите подценяват своята аудитория. Пробутват й с години фалшиви герои, квази журналисти, лъжезнаменитости… Но публиката дълбоко в себе си усеща подмяната.

TV Gerät 60er Jahre

Подценяват ли медиите своята аудитория?

Журналисти без граници

За минути образът на жертвата набъбва като снежна топка – серия измами, взривове, бронирани джипове, гардове – преди години дори от Националната служба за охрана, която пази и президента на републиката! Кой е Боби Цанков – автор на бестселър за мафията, който наскоро се е оженил за жена-полицай и чака бебе; авер на наркобосовете в България, информатор на полицията, свидетел… Смесват се чисти истини с няколко хипотези и градски легенди.

Кървавата стрелба в центъра на столицата – на метри от СДВР, от партийните централи, от министерствата, в едно от които в момента пребивавал сам премиерът, прескача границите и влиза в световните новини. Там Боби Цанков вече е “разследващ журналист, борещ се срещу характерната за страната организирана престъпност” или “известен български криминален писател”. Едно е сигурно, “случаят Боби Цанков” ще влезе в годишните доклади за убити журналисти в изпълнение на професионалния им дълг – от Пакистан през Филипините до Русия и Хондурас. Това обижда неколцина по-истински български журналисти и те изливат чувствата си, но главно в интернет – в сайтове и в личните си блогове. Това също е ярък знак за политическата и медийна ситуация в страната, но той изисква отделен разговор. Прави са да се обиждат, но е малко късно. С действията си, по-скоро с бездействието си, всички ние сме позволили подмяната.

Symbolfoto Korruption

Корупцията - ключът към успеха на телефонните измамници

Знаеш как е при нас

От телевизионните екрани няколко дни ни гледа миловидно, бузесто момче с невинен вид, което с години е завличало хора, ставали впрочем често жертва на собствената си алчност и копнеж за бързо забогатяване. Един от тях разказва по бТВ: Боби обяви по радиото награда от 6 000 лева, после ми се обади и каза “знаеш как е при нас, първо даваш 3 хиляди, получаваш 6.” И ми каза верния отговор. Ние сме само 4-5 човека, които си върнахме парите, допълва той.

Измамени са десетки. Заведено е дело за квалифициран случай на измама в размер на 136 хиляди лева. То е от 2004, а след безброй отлагания все още цикли на първа инстанция. Смъртта слага край на съдебната сага, а “ужилените си остават ужилени”.

Опасният чар на бъдещата жертва не е единственият залог за успешния му бизнес с “безплатно” рекламно време и щедри награди. Обяснението е в това, че корупцията сякаш е единственото нещо, на което можеш да се опреш в много сфери от живота на страната.

Тя е ключът към успеха на телефонните измамници, които действат и днес, макар и със затихващи функции, въпреки безбройните предупреждения в медиите. Обажда се разплакан, фалцетен глас: мамо, ударих човек! Полицаят казва, че можем да оправим нещата. Трябва да дадеш 10 хиляди на един човек. Ама аз имам само 5 хиляди. Нищо, и тях ще вземем.

Karikatur des iranischen Karikaturisten Kambiz Derambakhsh

Разговорът за състоянието на българското общество трябва да започне

Хората по света са еднакви, но правилата са различни

От човешките слабости добри пари заработиха и други предприемчиви българи. Те предоставят увити стари ютии и други боклуци срещу спестяванията на хора, които помагат (уж) на свои далечни роднини, изпаднали в беда. Но разбира се, първо ще дадат малко, а после ще получат много повече. Еех, човещинка. Хората по цял цвят са едни и същи, но правилата, които следват, са различни.

Клюна, Самоковеца, Жоро Илиев... Все имена от черната хроника на организираната престъпност. Макар и от различен калибър, сред тях се нареди и бившият радиоводещ. Посред бял ден, без маски, в политическия център на столицата, бе разстрелян един млад мъж, който “много си беше повярвал”. Разбира се, не от дребните “ужилени”. Сега вече е сигурно, че те никога няма да си върнат парите. След показни арести из разни фитнеси случаят ще слезе от първите страници на вестниците и от хедлайна на новините. И ще се забрави. За убития ще жалят най-близките. Без много приказки.

А разговорът за смущаващото състояние на българското общество трябва тепърва да започне.

Редакцията препоръчва