1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Подемът в Сърбия след години на войни и изолация

Държавната формация Сърбия и Черна Гора бележи осезателен подем.При това обществения интерес се съсредоточава на първа линия върху по-голямата Сърбия , където се регистрира значителен стопански растеж , ликвидиране на криминалните икономически структури и отслабване на корупцията . Паралелно, правителството в Белград прави всичко възможно за да привлича чужди инвеститори.На този забележителен развой в

Сърбия се спира в следния анализ публицистката Карола Капс.

Нескрит възторг от свежия вятър , който влива оитимизъм и кураж у хората в Сърбия , изразиха над 2500 банкери и предприемачи , дошли неотдавна в Белград за годишното заседание на лондонската източноевропейска банка. Миролюб Лабус , отговарящият за стопанската политика сръбски заместник министър-председател и младият шеф на сръбската емисионна банка Радован Желасич впечатлиха участниците във форума със своя професионализъм. Те увериха участниците в заседанията , че Сърбия е на път да се превърне в привлекателна и модерна цел за инвестиции и че е на път да прерастне във финансов център на Югоизточна Европа. Нарастващата самоувереност на сърбите пролича също и на най-голямото за Югоизтчна Европа селскостопанско изложение в Нови Сад .Над две хиляди местни и чуждестранни изложители , между които 40 германски фабриканти , са може би най-доброто доказателство за това че отново се изплаща да се върти бизнес в Сърбия и Черна Гора.

С корпоративен данък от десет процент и с данък добавена стойност от 18 процента Сърбия притежава една от най-атрактивните данъчни системи в Източна Европа. Нещо повече.Инвеститори които влагат в Сърбия повече от десет милиона евро и които създават над сто работни места биват допълнително освобождавани от данъци за още десет години. От февруари е в сила модерен закон за фалитите .Понастоящем в парламента се обсъжда нов закон за конкуренцията . През идните месеци ще бъде гласуван закон за собствеността върху земята и недвижимото имущество. Много други законови предпоставки за модерна пзарноикономически организирана система бяха създадено още по времето на убития министър-председател Зоран Джинджич.

Също и банковата система , която по времето на диктатора Слободан Милошевич служеше на първа линия за финансиране на държавата и държавните предприятия и която при падането на Милошевич през 2001-а годна бе напълно съсипана , вече отново стои на солиден фундамент. Допълнителна приватизация в инудстралния сектор ще донесе през тази година на държавната каса най-малко два милиарда долара. За продажба са обявени претролните рафинерии в Нови сад и Панчево , държавната авокомпаня ЯТ , железниците , както пощите и телекомуникационното дружество. Приватизирана ще бъде също и държавната енергийна и водоснабдителна мрежа. Автомобилните заводи Застава и минното дружество Бор остават засега в държавни ръце.Правителството иска на всяка цена да избегне евентуални конфликти с буйните миньори или с добре организираните работници в заводите на Застава за да не изплаши потенциални инвеститори.

Който сега не се бои от рискове и реши да инвестира в Сърбия няма да съжалява.Това казват инвеститори като германските Хенкел , Сименс и Тетра Пак , които направиха вече този скок.Не само данъчната система.Също и равнището на трудовите възнаграждения е привлекателно за инвеститорите .Освен това в Сърбия има в изобилие добре квалфицирани , жадни за работа и сигурни трудови сили , които могат да да се включат към една дълга индустриална традиция. И още нещо.Благодарение на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа на югоизточноевропейския пазар са налице вече 27 двустранни споразумения за свободна търговия, така че целият пазар със своите 55 милиона потребители може да бъде обслужван от сръбска територия.Други въможности за пласмент предлага Русия тъй като между Сърбия и Русия има договор за свободна търговия. Шансове за обещаващ бизнес има предостатъчно . Въпросът е обаче дали инвеститорите ще се отърсят от своята резервираност Това тепърва трябва да проличи , тъй като сръбското стопанство има добри но и лоши страни.

Бившата директорка на сръбската емисионна банка Кори Удовицки говори за напълно неефективни и архаични държавни предприятия които спъват конкуренцията , които представляват непоносимо бреме за частния сектор и които карат чуждестранни инвеститори да обръщат гръб на Сърбия. При това Сърбия се нуждае спешно от чуждестранен капитал за да модернизира производствените си структури . След война , стопански санкции и продължителна изолация на Сърбия липсват навсякъде нови технологии и техническо ноу-хау.Сърбия произвежда твърде малко и твърде нерентабилно.

Чуждестранни инвеститори биха могли да помогнат на страната да се измъкне от това затруднено положение.По-добре , а и чисто икономически погледнато по-целесъобразно би било ако сръбското правителство най-напред енергично се заеме с корените на злото и чрез закриване на крайно нерентабилните държавни предприятия ликвидира причината за големите дефицити. Освен това социалната , пенсионната и здравната система трябва да бъдат реформирани из основи и трудовият пазар трябва да стане по –гъвкав. Сърбия се нуждае от тези реформи и колкото по-скоро толкова по-добре , подчертава унгарският икономист и съветник на сръбската централна банка Лайош Бокрош , като за образци препоръчва Словакия , а отскоро също Румъния и България.Според унгарския експерт и трите държави показали , че радикални реформи могат да бъдат реализирани също и в една неукрепнала политическа обстановка.