1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Подготвени ли са източноевропейските страни за въвеждане на еврото?

Резултати от една студия на института за германска икономика в Кьолн

default

В ЕС от миналата година има десет новоприети държави, от които 8 са от Източна Европа. Преди да въведат еврото като разплащателна единица обаче те трябва да изпълнят същите критерии, на които отговарят сегашните страни-членки. И сега бившите социалистически държави Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Естония, Латвия, Литва и Словения са задължени да ориентират своята икономическа и валутна политика спрямо изискванията на общността. Те трябва да изпълняват изискването, курсът на националните им валути да не се отклонява с повече от 15% спрямо еврото. Авторът на студията Юрген Матес от Института за германска икономика казва:

Матес:

“Естония, Литва, Словения и Латвия са относително доста напреднали, те се намират в предварителната фаза на валутната интеграция и предвиждат да въведат еврото през 2007 или 2008 година. Ако не се появят някакви изненадващи трудности, може да се счита, че тази задача е по силите им. По-големи трудности ще имат по-големите държави – т.е. Чехия, Словакия, Унгария и Полша. От тяхна гледна дори ще бъде вероятно по-добре, ако забавят присъединяването си към европейския валутен съюз.”

До момента само Литва изпълнява всичките четири критерия от Маастрихт. Става дума за това, че новопоетите задължения не бива да надскачат 3% от БВП, че общото ниво на дългове трябва да е под 60% от годишната икономическа дееспособност, става дума също за стабилност на цените и ниски лихви. Четири други страни от Източна Европа – това са Естония, Латвия, Чехия и Словения прескачат три от четирите бариери. По-големите кандидатки за въвеждане на еврото – Словакия, Чехия, Полша и Унгария – имат трудности най-вече във връзка с изискването, новопоетите задължения да не надминават 3 %. Според експертите обаче, следва да се има предвид, че тези държави имат да правят и по-големи инвестиции в процеса на трансформацията на икономиките си, поради което е естествено, че нивото на задълженията им е високо.

Доколко има действителен смисъл от въвеждането на общата европейска валута - не зависи обаче от формалните маастрихтски критерии, а от това, дали реалните икономики се движат в добър ритъм. Юрген Матес казва:

Матес:

“Процесът може да се сравни вероятно с преминаването на група кораби в тесен пролив. Ако някои от корабите евентуално се отклонят наляво или надясно, те могат да се ударят в теснините и да предизвикат катастрофи.”

Страните, които ще въведат еврото, ще трябва да се откажат и от собствена парична политика. Това означава, че при евентуални вътрешни шокове, те няма да са в състояние да предприемат контрамерки като например девалвация на валутата или пък понижаване на лихвите. Това може да има фатални последици например при шоково покачване цените на петрола, защото за производството на единица продукция от брутния си вътрешене продукт Словакия, Унгария и Чехния например потребяват до пет пъти повече петрол отколкото западните им съседи. Проблематично би било членството на Полша и Словакия в евроклуба и поради високата безработица. Юрген Матес пояснява, че безработица от 18 % като например в Полша или 16% - в Словакия – означава че, тези страни и без друго са силно затруднени в трансформационния процес и имат сериозни проблеми, поради което въвеждането на еврото едва ли може да се отрази благоприятно.Към това се добавя друг неблагоприятен фактор – четирите големи кандидатки за еврото – Полша, Словакия, Чехия и Унгария – имат висок дял на заетите в селското стопанство. Освен това тези страни внасят далеч повече стоки, отколкото изнасят. Последното означава, че националните им валути в момента са надценени, импортните стоки – са прекалено евтини, а експортът им за чужбина – е прекалено скъп. В условията на валутен съюз, подобно развитие няма да може да се коригира чрез девалвация, защото в евро-зоната всички са обвързани помежду си.