1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Погрешният път на Полша

Зюддойче Цайтунг публикува статия под надслов “Погрешният път на Полша”. Чуйте я с известни съкращения:

Братята-близнаци Ярослав и Лех Качински са си постивили големи цели. Единият като шеф на националконсервативната управляваща партия “Право и справедливост”, а другият като президент – те искат да “заздравят държавата”. За съюзници обаче те си избраха националисти-популисти и с това рискуват не само голямо вътрешно политическо напрежение, но и конфронтация с ЕС, като пренебрегнем загубата на имидж за Полша по света.

Като една от основните злини за младата полска демокрация, те съвсем точно, определиха корупцията. Също и в анализа на причините те в никакъв случай не грешат. Те говорят за един четириъгълник от политика, икономика, бивши кадри от тайните служби и мафия, създаден по време на мандата на посткомунистическия президент Александър Квашневски от бивши партийни кадри и разхищаващ ресурсите на страната.

За корекция новите властници представиха нова икономическа програма, която е по-скоро класически левичарска – към нея освен държавния контрол над ключовите области на промишлеността спада и разширяването на социалните услуги. Във всеки случай вече е ясно, че предизборните обещания не могат да бъдат реализирани, защото просто липсват средства. Братята Качински искат преди всичко да предпазят Полша от повтарянето на грешките, извършени от западноевропейските общества.

Във всеки случай те са убедени, че могат да преодолеят патологията на обществото само заедно с партията “Самоотбрана” на многократно осъждания селски лидер Анджей Лепер и с клерикално-националистическата Лига на полското семейство на юриста Роман Гиртих.

При това полското ръководство се измести още по-надясно в политическия спектър. Новите заместник министър-председатели Лепер и Гиертих, които са в лична вражда, досега създаваха настроения против ЕС, предупреждаваха срещу германците, окачествяваха като заплаха чуждия капитал и освен това виждат Полша замесена във “вечната борба на нациите”. Тези идеи не са чужди и на братята Качински, но двамата далеч не са толкова радикални, колкото техните нови съюзници и многократно са доказвали прагматизма си. Съмнително е дали “лудите глави” Лепер и Гиртих ще се дисциплинират и в крайна сметка ще бъдат неутрализирани, след като бяха включени в правителството. И дали Качински ще успеят да създадат партия по образеца на Християнсоциалния съюз, която заема крайно десни позиции.

Много висока ще е обаче цената на опита да се създаде силно национално консервативно движение. Вероятно тя ще е прекомерно висока – за самоуверена политика спрямо останалите държави от ЕС или Русия на Полша й липсват средствата за натиск. Полша може да заплашва само с деструктивно блокиране, но при това рискува да остане напълно изолирана в ЕС и да загуби в борбата за разпределение на бюджета.

И без друго Варшава вече има достатъчно проблеми. Стефан Мелер, подалия оставка в знак на протест външен министър, който беше енергичен застъпник на ЕС, заяви по адрес на близнаците:”ЕС има дълга памет!” С други думи – с Гиртих и Лепер Полша доста влоши положението си в Брюксел.

Има твърде малко признаци, че мнозинството от сънародниците им ще приемат този курс. Причинителите на безредици винаги са били периферни фигури в полската политика. Традиционно полското общество е устойчиво срещу опитите да бъде политически канализирано, както сега смята да се опита Гиртих, под мотото “патриотично възпитание”. Той едва ли ще възпре озападняването на младежта. И църквата в никакъв случай няма да се присъедини.

Братята Качински взеха курс на конфронтация в обществото и спрямо съседните държави. Това няма да доведе до “заздравяване на държавата”. Те нямат никаква концепция за основната задача на политиката, за икономическия просперитет и социалното равенство. По пътя към стабилно общество Полша може да загуби много време и също така много енергия.