1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Под заглавие ”Членството в ЕС е още несигурно” авторитетният консервативен германски всекидневник ”Франкфуртер алгемайне цайтунг” помести на икономическите си страници следния анализ за Хърватия:

Хърватският премиер Санадер с германския канцлер Шрьодер

Хърватският премиер Санадер с германския канцлер Шрьодер

Във външно-политическо отношение дошлото на власт в началото на т.г. правителство на премиера Иво Санадер демонстрира христоматиен старт. Помирителните жестове към малцинствата и форсираното завръщане на бежанците от войната в Босна бързо разсеяха опасенията на международната общност по повод връщането на национално-консервативната партия ХДЦ на власт. Още през месец юни 2004-та правителството освен това постигна най-важната си политическа цел: ЕС удостои Хърватия с кандидат-членски статут.

Като засега последна глава от тази стратегия на успеха Европейският съвет трябваше на 17-ти декември да определи окончателната дата за започването на преговорите. Този план-график бе поразклатен, след като главната обвинителка на Трибунала за военнопрестъпленията в Хага наскоро отново изказа съмнения относно готовността на Хърватия за конструктивно сътрудничество с Международния наказателен съд за бивша Югославия /МНСБЮ/. Оттогава насам в Брюксел отново нарастват резервите спрямо хърватското правителство и неговата готовност, да стори всиччко, което е по силите му, за да изпълни исканията на МНСБЮ. Най-вече Англия и Холандия изглеждат не особено склонни да повярват на хърватските уверения, че никой не знаел, къде пребивава обвинения в извършването на военнопрестъпления генерал Анте Готовина.

Това не вещае нищо добро за досегашния план-график, предвиждащ започването на присъединителните преговори през пролетта. Разбира се и на Брюксел е известно, че негативен сигнал би шокирал не само Хърватия, а и другите страни от Югоизточна Европа. Разклатена би се оказала вярата им в истинността на собствената им перспектива за европейско членство, тъй като Хърватия по трудния си път към Европа е за страните от западната част на Балканския полуостров едновременно пример и стимул. Порадо това най-доброто разрешение за всички участници би било, ако на 17-ти декември Брюксел наистина определи дата, но действителното започване на преговорите бъде поставено в зависимост от заключителната оценка от страна на главната обвинителка, бе заявено от кръгове на ЕС.

Жак Вуненбургер, ръководителят на представителството на ЕС в Загреб, потвърждава, че Хърватия много сериозно се подготвя за преговорите и, както например напоследък става особено ясно в сферата на правосъдието, още в навечерието полага усилия за премахване на най-сериозните дефицити. Освен това Хърватия в сравнение с кандидат-членките България и Румъния стартира от както макроикономически така и институционално много по-висока изходна позиция. Така например равнището на доходите е значително по-високо, икономиката отбелязва от над 5 години насам ръсст между 3 и 4 %, инфлацията е ниска, валутният курс – стабилен, банковата система – солидна и 75 на сто от търговията още сега са с Европа. Още предходното социалдемократическо правителство освен това започна да привежда хърватските закони в съответствие с правните норми на ЕС.

Световната банка и МВФ са по-малко загрижени за хармонизирането на законите, отколкото за стриктните структурни реформи като предпоставка за успешна интеграция и бърз конвергентен процес. ”Хърватия трябва не само да се присъедини, а и да стане успешен член на ЕС”, заяви, отговарящата за Хърватия икономистка Саня Маджаревич, обяснявайки стратегията на Световната банка. Хърватия била пропиляла 10 години и сега процесът на реформите трябвало да се форсира. Списъкът, по който има да се работи през следващите три години до членството в ЕС, е дълъг: консолидиране на държавните финанси, данъчна реформа, подобряване на дейността по дълговете, рационализиране на кадастърното дело и на правото на собственост, реформа на съдебната система и обществената администрация, раздвижване на пазара на работната ръка, модернизация на просветното дело и професионалното обучение, както и подобряване на инвестиционния климат. Селското сотапнство, околната среда, енергетиката и транспортът освен това трябва да бъдат приравнени към европейските стандарти. Всички тези реформи, чието осъществяване се подкрепя от Световната банка и от други международни финансови институции с много милиони евро, се превърнаха в част от ”предприсъединителната стратегия”, представена в Брюксел на 1-ви декември. ”Правителството подкрепя прорамата за реформи”, потвърждава Маджаревич. Колко необходимо е това, проличава от следните цифри: държавните разходи поглъщат 50 на сто от БВП по крайно неефикасен начин. Значително над средностатистическите за ЕС са разходите за субсидии, заплати на държавни служители, пенсии и болнични. Щедро и без анализ за себестойността държавата хвърля и пари за капитални инвестиции, най-вече за пътно строителство. От социалните разходи, поглъщащи близо 30 % от БВП, само около 1 % се раздават възоснова на удостоверение за бедност. Това държавно ”великодушие”, пречи на развитието на солиден частен сектор, а твърде високите данъци /над 40 на сто от БВП/ пък трайно увреждат конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на страната.

Недостатъчната конкурентоспособност проличава в междувременно вече хроничните дефицити на търговския и платежния баланс, чието финансиране благодарение на силно нарастващите приходи от туризма и отново по-оживените потоци чуждестранни инвестиции понастоящем на създава трудности. Равнището на външния дълг обаче с 82 % от БВП или почти 160 % от стойността на целия износ междувременно е така високо, че уязвимостта на хърватската икономика от външни шокове нарастна чувствително и буди загриженост сред международните финансови ирганизации заради успоредно нарастващите рискове. Мартина Далич, държавен секретар в МФ обаче демонстрира спокойствие: Хърватия напълно осъзнавала рисковете, както доказвала мащабната програма за реформи. Впрочем международните запаси били два пъти повече от сумите, необходими за обслужване на дълга. Износът нараствал през т.г. с проценти, азразяващи се в двуцифрени числа, туризмът по Адриатическото крайбрежие вървял към разцвет, а чуждестранните инвестиции видимо нараствали блатгодарение на ускорената приватизация и подобрените рамкови условия и стимули. ”Икономическият възход тепърва ни предстои”, твърди убедено експерт-икономистката Далич.

Много по-резервирано оценява положението политикът от опозицията и бивш министър на интеграцията в ЕС Невен Мимица. Точно както и главният икономист на Загребачка банка Жарко Миленович, той се съмнява в уменията на политиците да се налагат политически, както и в способностите на администрацията. ”На хартия всички реформи изглеждат добре, но мнозина от нашите министри не разполагат с необходимите специални познания”, казва политикът. Миленович отива още по-далече: наистина Санадер бил изпълнен с най-добри намерения, но не му достигало мнозинството за конструктивна и смела реформаторска политика. Запазването на правителствената коалиция междувременно се било превърнало в скъпоструващо начинание, тъй като депутатите оставали сплотени само посредством скъпоструващи и икономически безмислени компромиси. ”Не ни достига смело, далновидно политическо ръководство, обаче такова няма в нито една партия, се оплаква икономистът-банкер. Ето защо за Хърватия било направо късмет, че обединената мощ на МВФ, Световната банка и на ЕС поддържала курса на Хърватия. Освен това националната икономика благодарение на демократичните и пазарно-икономическите институции вече била дотолкова укрепнала, че политическата слабост и нестабилността не можели да й навредят много. На тези два мощни стожера може да се разчита и това го настройвало оптимистично, смята Миленович.