1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Защо турският писател Орхан Памук се оказва обвиняем по две съдебни дела в родината си? и Защо Белград гледа скептично на посредника Ахтисари, изпратен от ООН заради бъдещия статут на Косово?

default

Този човек не може да угоди никому! В родината си Орхан Памук, един от най-известните турски писатели и носител на тазгодишната награда за мир на германските книгоиздатели, е подсъдим по две обвинения. Едното е заради негови изявления по повод на турските ексцесии срещу арменците в началото на 20-ти век. Второто обвинение е отскоро и е във връзка с много по-безобидна забелажка за ролята на военните в Турция. В Германия пък на някои местни вестници им се иска носителят на тяхната награда да бъде още по-категоричен. Вестник ”Ди Велт” например се съмнява в неговата принципност и смелост. ”В тези земи бяха убити един милион арменци и 30 хиляди кюрди и никой освен мен не се осмелява да говори за това”, заяви Памук на шести февруари тази година пред швейцарския вестник Тагес-анцайгер. Не повече и не по-малко. Това обаче беше достатъчно, за да предизвика огромно национално възмущение в Турция. Причината – провежданото от деситилетия в тази страна националистическо образование води до там, че при думата ”арменец” обикновеният човек на улицата се сеща само за покушенията, извършени от арменци над турци. Изявлението на пистеля Орхан Памук беше последвано от заплахи и призиви за убийството му и най-накрая от обвинението за обида на турския национален характер. Според турския наказателен кодекс присъдата над Орхан Памук може да бъде и лишаване от свобода. На 16-ти декември започва съдебният процес срещу него.

Провинението на Памук е в това, че той пренебрегна мълчанието на турските институции и пълната забрава, обхванала турската памет, по повод на арменския въпрос. При това писателят не говори за геноцид и оставя отворен въпроса, как от историческа и юридическа гледна точка би трябвало да се нарече това, което се е случило преди век. Така обаче Орхан Памук разочарова някои очаквания на запад и германският вестник ”Ди велт” го обвини в това, че не може да излезе от турския начин на мислене. Точно в интервю за същия вестник Памук разкритикува турските военни като потенциална пречка за по-нататъшната демократизация на страната. Реакцията на Анкара не засъксня. На 24.10., само ден след като писателят получи наградата за мир на германските книгоиздатели, беше повдигнато второто съдебно обвинение срещу него.

Така че сега в родината си Памук е притиснат от двете страни. Според Кемал Керинжиц, адвокатът, който повдигна второто обвинение, Памук би трябвало да попадне в затвора. Този човек свикна с това, цитат: ”да извършва наказуеми дейния”, твърди Керинжич, който е член на един до скоро напълно неизвестен съюз на юристи. Същият съюз се прочу и с две други свои дейности. Той издейства съдебна забрана на първата пресконференция по повод на арменския въпрос, която трябваше да се състои през май в Истанбул. Освен това юристите в този съюз организираха и демонстрации за изгонване на гръцката източно-православана патриаршия от Истанбул.

Точно в обратна посока обаче се развиха настроенията в самото турско общество. От началото на годината досега симпатизантите на Пумак се увеличиха значително. С изключение на крайнодесните и националистически вестници, турската преса информира с гордост за последната награда на Памук от Германия.Освен това опасенията за това, как ще реагира Западът на съдебните обнинетия срещу Памук изтласкаха назаден план неприязънта спрямо него самия.

--------------------------

И този човек не може да угоди никому: бившият финландски президент Марти Ахтисари, отскоро пратеник на ООН, призван да посредничи между сърби и албанци по повод на бъдещия статут на Косово.

И докато косовските албанци по принцип привестват избирането на Ахтисари за посредник, сърбите в Белград и в Косово са доста резервирани. Говорител на косовския президент Ибрахим Ругова изрази надежда, че Ахтисари ще се съобрази с ”волята на народа на Косово за независимост”. В същото време външният министър на Сърбия и Черна гора Вук Драшкович заяви, че Ахтисари е длъжен да следва инструкциите на Съвета за сигурност. Преди това пълномощничката на Белград за Косово Санда Рашкович- Ивич изрази съмненията си в обективността на Ахтисари, който членува в председателството на групата за международни кризи, застъпваща се за частична независимост на Косово. ”И още по-голям натиск от чужбина няма да доведе до сръбското съгласие за ”частична независимост” на Косово”, убедена е пълномощничката на Белгард. Официалната позиция на тамошните институции е: запазване на Косово в пределите на държавата Сърбия и Черна гора. Наскоро вестник Данас цитира србъския премиер Войслав Кощуница, който припомня, че сърбия и Черна гора е лоялен и активен член на ООН и заради това очаква, че Съветът за сигурност ще се застъпи за ненарушимия принцип на зачитане на авторитета и на териториалната цялост. Така че на Марти Ахтисари няма да му е лесно в ролята на посредник между сърбите икосовските албанци.

Всъщност това е вторият мандат на Ахтисари като посредник в балканската държава. Първият път беше през 1999-та година, когато след няколкоседмични военновъздушни нападения на НАТО над сърбия, Слободан Милошевич най-после отстъпи и сръбската провинция Косово стана протекторат на ООН. Сега , при втория си посреднически мандат Ахтисари твърди, че не предпочита нито един от моделите за бъдещия статут на Косово.

В автобиографичната си книга ”Мисия в Белград” Ахтисари обяснява, защо резолюция 1244 на ООН от 1999-та година оставя Косово в пределите на Сърбия, вместо да му даде полагащата му се широка автономия. ”Независимостта би разрушила чувствителното равновесие на Балканите като цяло, така че сега тя е най-малкото неприемлива”, пише в книгата си Ахтисари.

Бившият финландски президент е на 68 години е проявявал не веднъж талант на посредник при разрешаването на международни кризи. През 1990-та година – в Намибия, когато страната получава независимост. През септември 2005-та година в Индонезия, когато се постига мирно споразумениен между правителството и сепаратистките бунтовници в Аче. И не на последно място – по време на войната в Босна, от 1992-ра до 1995-та година Ахтисари ръководи отговарящата за това работна група на ООН в Жаневската конференция за Югославия.