1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Заинтересовани ли са Сърбия и останалите държави от бивша Югославия от разкриване на военнопрестъпленията, извършени там през 90-те години? Защо един учебник по история разбуни духовете в Гърция?

Съдът в Хага още очаква предаването на Младич и Караджич

Съдът в Хага още очаква предаването на Младич и Караджич

Военен трибунал в Белград осъди тази седмица на до 20 години затвор четирима бивши членове на паравоенна сръбска организация. Те бяха обвинени в масови убийства на хиляди мюсюлмани в Босна през 1995-та година. Достатъчно бързо ли върви процесът с разкриване и осъждане на военнопрестъпниците в бивша Югославия? Отговорът на Душан Релич от германската фондация „Наука и политика“, която е едно от най-известните анализаторски звена във федералната република:

Най-вече международният трибунал в Хага постигна много. Досега има над 30 произнесени от него присъди. Това е повече отколкото беше свършено в отделните държави: Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина. Там имаше много съдебни процеси, но те не бяха винаги обективни. Видя се , че процесът върви много трудно, ако обвиняемият е представител на мнозинството в дадената държава. Най-трудно обаче е в случаите, в които той е и бивш член на политическа формация, паравоенна организация или пък е полицай. Тогава резултатите от съдебния процес са доста мижави.

До каква степен отделните държави са готови да сътрудничат на Трибунала в Хага?

Трибуналът в Хага се е оплаквал винаги от това, че отделни политически сили в държавите от бивша Югославия, не са готови да му сътрудничат. Съдействието им беше в резултат само на външен натиск. Карла дел Понте, главната обвинителка от Хага, е казвала многократно, че не получава достатъчно съдействие от Сърбия и някои части на Босна и то най-вече при издирването на генерал Младич и босненско-сръбския политик Караджич.

Защо е толкова трудно да се заловят Караджич и Младич?

Мисля, че първо, в тези не малко години след края на войната в Босна, се създаде добре функционираща мрежа в подкрепа на двамата. Въпросът е, дали те изобщо са в Босна.

Второ, тук се преплитат много политически интереси, не само от страна на сърби, хървати и мюсюлмани, но и от чужбина. След края на войната въпросът за вината от близкото минало беше оставен на заден план, защото Западът беше заинтересован от възстановяването на стабилността в региона. Ето защо, предполагам, че като последица от това, двамата: Караджич и Младич, никога няма да бъдат изправени пред съда.

Дали днес държавите от бивша Югославия са изобщо заинтересовани от разкриване на военнопрестъпленията, извършени на тяхна територия?

Може би една част от политическата класа няма интерес от това , но тези държави съвсем не са политически хомогенни. В някои от тях и най-вече в Сърбия и Босна има много будна общественост, която кара политическата класа, да се заеме с миналото. Освен това там има представители на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които наблюдават с критичен поглед, какво се случва в региона. Към всичко това се прибавя и фактът, че тези държави искат да станат част от ЕС. В годишните доклади на Брюксел за тях се обръща особено голямо внимание на въпроса за отношението към военнопрестъпленията от миналото.

ЕС обаче се отказа от това, да поставя екстрадирането на Младич като условие за начало на преговорите за членство на Сърбия . Мислите ли че това беше грешка?

Не мисля, че ЕС се е отказал от това. Да вземем случая с Хърватия и хърватския генерал Готовина: Брюксел постави сътрудничество между държавите като условие и обвърза началото на преговорите за членство с екстрадирането или залавянето на предполагаеми военнопрестъпници. В случая с Белград става дума не за членство, а за подписване на договор за асоцииране и стабилизиране и точно преговорите по него бяха замразени. Някои политици в ЕС настояват за подновяването на тези преговори, но не и на преговорите за членството на Сърбия в ЕС, които според тях могат да започнат само, когато Младич бъде предаден на Трибунала в Хага.

Мислите ли, че до 2010 ще бъдат заловени всички военнопрестъпници от бивша Югославия?

Всички без съмнение – не! Вижте и тук в Германия през 2007-ма година все още продължават разследвания за военнопрестъпления, извършени преди повече от 60 години в тази държава или пък някъде другаде в Европа. Преработването на миналото е процес , който никога не свършва, ако искаме да имаме бъдеще пред себе си. Политическите сили в бивша Югославия не са винаги на ясно с това. Някои от старите политици са все още на почит и имат изборен успех. Те продължават да са важна сила на политическата сцена. Националпопулизмът в бивша Югославия е на някои места все още много жизнен.

„Това е само учебник, не и инструмент. Това не е библията“, казва професор Мария Репуси от Слонуския университет. И въпреки това се стигна до разбунени религиозни страсти. Гърция дискутира от месеци. При това заради един обикновен учебник по история за шести клас. Учебникът е написан от колектив, ръководен от професор Мария Репуси. Амбицията на съставителите е да се създаде модерен учебник , освободен от оковите на множество митове, който предлага факти вместо цементиране на национално самочувствие. Сега обаче някои в Гърция, най-вече църквата, виждат в този учебник заплаха за фундамента на гръцката идентичност. „Срамота! Жертваме историческата истина на олтаря на гърцко-турското приятелство, разгневи се архиепископ Кристодулос и имаше предвид истината на мислещите като него.

Защото архиепископът не е сам в пълното си отричане на учебника. Става дума най-вече за щекотливите отношения между гърци и турци по време на Османската империя от завладяването на константинопол през 1453-та година в продължение на почти четири века. Според критиците на учебника, той омаловажавал подтисничеството по време на Османската империя. В подготвена от тях петиция се казва:

„Нашият героизъм и жертвоготовност, нашето мъченичество, сса сведени до сухо изброяване на факти. Заличен е геноцидът над християнското население“. От миналата есен, откакто влезе в учебната програма, този учебник мобилизира националистимеския лагер в Гърция. Журналисти отправиха жалба до върховния съд, защото учебникът бил в противовес на конституцията, която упълномощава държавата да се грижи за националното самосъзнание на гърците. Частен телевизионен канал предположи даже, че подобен непатриотичен учебник може да е само дело на американски агенти. На националния празник, 25 март, дясноекстремистка група се събра пред парламента в Атина и изгори няколко екземпляра от учебника.

Министърката на образованието Мариета Гианаку демонстрира абсолйтно спокойствие на фона на разбунените духове. Тя заяви категорично, че няма да изтегли учебника от образователната програма в гръцките училища. Министър Гианаку обаче разполага със списък от желани промени, които ще бъдат проверени.

Все пак дори и либерално насторените гърци твърдят, че авторският колектив на учебника е попрекалил в желанието си да представи само факти. Един от тях твръди: „Този учебник е сух като упътване за устройство на автомобил“.

Междувременно в Гърция се появиха и първите гласове, настояващи за подобен учебник и в Турция. И наистина учебните планове в Турция са тъпкани с явен национализъм и преиначаване на историческата истина, като например онази легенда, според която арменците били извършили масови кланета над турците, а не обратно. Ако има нещо положително то това е, че от години както турците, така и гърците спряха да употребяват думата „варвари“, говорейки за другата страна в учебниците си по история.

Подобно съдържание