1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

Перални машини, автомобили, телевизори: мнозина германци купуват производството на Коч холдинг, без дори да знаят. Турският индустриален коннцерн се е устремил към Западна Европа. Когато Бюлент Йозайдънлъ погледне през прозореца, той поглежда към Европа. Погледът от хълма на азиатския бряг на истанбул е гледка, от която секва дъхът: търговски кораби и фериботи плават през Босфора, в чиито води се отразява слънцето, на отсрещния бряг, европейския, се издигат минаретата на Хагия София, а малко по-вдясно са небостъргачите с офисите на съвременния Цариград. Този край на Европа вече е завладян от Йозайдънлъ. Такситата, които гръмко клаксонирайки щъкат из тесните сокаци са почти всичките произведени от неговата империя, също както и хладилниците и кллиматиците, жужащи в жилищата на 12-милионния мегаполис, или пък телевизорите, на чиито екрани местните жители тази вечер ке готвят да гледат футболния мач между отборите на Галатасарай Истанбул и Олимпиакос Пирея. Бирата за мача мнозина си купуват в някой от магазините на империята Йозайдънлъ, с пари, изтеглени от някоя негова банка. Йозайдънлъ е най-могъщият мениджър в тази страна и е начело на Коч Холдинг.

Коч е за |Турция това, което са за Германия Сименс, Метро, БМВ, Комерцбанк плюс някои месо- и млекопроизводители, само че всичките взети заедно. За Коч работят близо 55 хилядидуши, над три и половина процента от турския БВП се произвежда от тази групировка. На практика във всяко едно турско домакинство се намира по някой продукт от производствената палитра на 100-те дъщерни фирми. Марките са познати на всички.

Когато обаче Бюлент Йозайдънлъ поглежда към Европа, той рядко гледа през прозореца.

Всеки петък 55-годишният шеф събира най-важните си мениджъри и те скланят глави над най-новите данни за износа, за пласмента и обсъждат постигнатия напредък в похода към Европа. Защото гигантът Коч иска да продължи да расте, при това най-вече зад граница, най-вече в Европа. "Това е част от стратегическия ни план", казва Йозайдънлъ. Понастоящем една трета от оборота на Коч е зад граница. "След 5 години искаме да са 50 %", обяснява шефът на концерна.

Дъщерната фирма на Коч Беко Електроник е междувременно вече третият по големина производител на телевизори за европейския пазар. През тази година целта е да се заеме второто място. Други дъщерни фирми строят автомобили - съвместно с Форд и Фиат - за турския пазар и за износ. Моделите Форд ТранзитКънект и Фиат Добло поемат от Турция експортното си шествие по цялото земно кълбо. Арчелик, отговорното за бялата техника дъщерно предприятие, продава пералните си, прахосмукачките хладилниците си отдавна вече в универсалните вериги на германската верига Карщад. Често под чуждо име. Тогава на пералнята е изписано "саньо", а на телевизора "Грундиг", макар да идват от Босфора. Стотици хиляди германци притежават по някой и друг продукт на Коч в кухнята или в гаража си. само че не го знаят.

В Турция Коч Холдингт е не само известна фирма, а и името нанеофициално пъвата фамилия на страната. Вехби Коч, се числикъм най-важните пионери на турската индустриализация. През 1926-та - три години след основаването на съвременната турскадържава от Кемал Ататюрк, той наследява от баща си бакалския му магазин в Анкара. Скоро той разработва магазинчето в представителство на чуждестранни концерни и започва да продава автомобили Форд и петрол от Стандарт Ойл. После започва исам да произвежда: кибрит, електрически крушки, кабели и първата турска лека кола марка "Анадол". Основателят на семейния концерн почива в 1996 год. Фирмената империя все още е доголяма степен в ръцете на семейството.

В наши дни холдингът се помещава в един реставриран дворец на паша високо над Босфора. Наследниците на Вехби Коч обичат да цитират един негов принцип: "живея и се развивам заедно със страната си". То обаче вече отдавна работят активно за отделянето от родната почва. Не без причини. Турският пазар се смята за нестабилен. едва преди две години тежка финансова криза разтърси страната. Освен това Коч трябва да произвежда повече единици продукция, за да поддържа производствените сиразходи ниски и да е в състояние да устоява на все по-силнатаконкуренция от страна на глобалните концерни. "Поради това за нас е абсолютна необходимост, да бележим ръст зад граница", заявява Йозайдънлъ, но веднага добавя: "Стремим се към ръст от 14 на сто годишно, а това е много агресивна цел." Такава цел може да бъде постигната само ако се поглъщат други фирми. Фирмата за бяла техника Арчелик вече изкупи 4 по-малки конкурентни предприятия, сред които Блумберг в Германия, Електра Брегенц в Австрия и Лейжър във Великобритания. Сега Коч преговаря за изкупуването на части от фалиралия концерн Грундиг. А предстоят и още по-големи завоевания. "Все още не могада оповестя нищо официално, но се готвим да поемем една много известна марка, представена в цяла Европа".

При посещение в някое от производствените предприятия, примерно във фабриката на Арчелик за перални в източното истанбулско предградие индустрилана зона Чайърова от пръв погледстава ясно, че това не е рааботилничка тип "трети свят", къдетосе произвежда без оглед на хората и околната среда. Около фабриката е озеленено, има много дървета и декоративни храсти,между тях - тенис- и баскетболни игрища, огромна спортна зала и свръхмодерни офис-сгради. Целият архитектурен ансамбъл би могъл да се намира и в Гютерсло или Дюселдорф в Германия. В производствените цехове компютеризираният качествен контрол е изключително строг. Работи се на три смени, 24 часа вденонощието, 7 дни седмично. До края на годината ще са произведени 1 милион и 900 хиляди перални, две трети от които - за износ. За да функционира всичко безупречно, на всеки работник е ясно в детайли, как да контролира и поддържа техниката на работното си място и как да протоколира това. "Работим по японски стандарти" обяснява инженер Туфан Демирер, който е роден и израстнал в Германия. Докато всичко тръгне перфектно, както е сега, са били необходими 5 години. Преди две годинизаводът печели наградата от Японския институт за поддръжка на производствени предприятия "Най-добра фабрика за пералнимашини в света".

Подобно съдържание