1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Поглед към Балканите

В днешното издание на нашата седмична рубрика се спираме на следните две теми:

  • религия и държава в Македония;
  • след Садам Хюсеин, идва ли сега редът на Караджич?

В Македония се завихря религиозен конфликт със засега необозрими последствия. В обширна статия на ФАЦ четем:

Човек трябва явно да е грък, за да разбере всичко това. Ето че през 1991 от останките на бившата Югославия се пръкна една държава, чиито шансове за оцеляване още от самото начало бяха оправдано съмнителни: по-малко от двумилионно население, без достъп до море, етнически конфликти, скапана икономика и недоброжелателни съседи. Но ето че над пет пъти по-голямата Гърция започна да твърди, че се чувствала застрашена от новото държавно образувание. Официалната обосновка на Атина гласеше, че поради названието си, Македония заявявала претенции към едноименната гръцка провинция.

На малката държава не й е лесно. За много българи Македония до ден-днешен си остава част от България, изгубена поради неблагоприятно стечение на историческите обстоятелства, а македонският език е просто западнобългарски диалект. Предложението на Милошевич, Македония да бъде поделена между Сърбия и Гърция, се провали само поради ветото на гръцкия президент Караманлис.

Междувременно отношенията на Македония със съседите й са почти изцяло нормализирани. У македонците остана обаче чуството, че постоянно трябва да бранят своята идентичност. Затова те реагират така чувствително на опитите за външна намеса - както при актуалния църковен спор със Сърбия. През последните седмици в Белград се шуми все повече по адрес на македонската автокефална църква. Непосредственият повод бе арестуването на един човек с гражданското име Зоран Вранишковски, който за някои е епископ Йован. На 11 януари той бе арестуван по време на служба в родния си град Битоля, защото разпалвал "национална и религиозна омраза".

Епископ Йован признава за върховен църковен глава сръбския патриах Павле, поради което бе изключен от македонската църква. Арестуването му предизвика международни протести, включително от Амнести интърнашънъл. От Белград пък дойде църковното обвинение, че в Македония царяли "терор и гонения", престарелият Павле писа на македонското правителство, че преследва християните "както по комунистическо време". Той осъди всяка подкрепа за македонската православна църква, която Белград смята за "схизматична организация". Светият синод на македонската църква отвърна, че Павле се меси в работите на една независима църква и го заклейми като лакей на сръбския шовинизъм.

Когато църковният сблъсък достигна тази температура - междувременно Зоран Вранишковски респективно епископ Йован бе пуснат на свобода - се намесиха македонските политици. Президентът Трайковски и премиерът Цървенковски посетиха демонстративно главата на македонската православна църква патриарх Стефан. Министър-председателят заяви пълна подкрепа за местната православна църква. Той трябва да лавира обаче много предпазливо, защото политиците от албанското малцинство предупредиха вече, че не бива да се допусне спорът да доведе до заличаването на разделителната линия между държава и църква в полза на православието.

Същинската причина за изострянето на неравния църковен сблъсък трябва да се търси в това, че духовническото дисиденство на така наречения епископ Йован не е вече еднолична сърбофилска изява. Той твърди, че успял да убеди монасите от четири македонски манастира да се завърнат в лоното на сръбската църква; нещо повече - една трета от монасите в страната били готови да го последват. Това не е изненадващо, тъй като много македонски монаси са живели в Атонската монашеска република, където са изпаднали може би под сръбско влияние. Затова действията на македонския разколник предизвикват понятна тревога в Скопие, че може да се стигне до разцепление в македонската църква.

Тези опасения намират отражение и сред населението, което живее перманентно с чувството, че трябва да се доказва пред съседите си. Впрочем конфликтът между борещата се за признание македонска църква и сръбската църква далеч не е така отявлен, каквито са обикновено религиозните схизми: с благословията на Белград, македонската църква се отцепи от сръбската едва през 1967, след което се обяви за автокефална. Но въпреки предприетите още през същата година пътувания на нейни представители до Букурещ, София, Москва както и до екуменическия патриах в Истанбул, тя така и не получи признанието на другите православни църкви.

В собствената й страна тази изолация дори помогна може би на младата църква. Македонската църква има повече последователи, отколкото вярващи. Тя е част от крехката структура на малката балканска държава и затова се приема от мнозинството от славянското население, което в най-добрия случай има само ритуална връзка с църквата. Македонецът просто не може да си позволи да се откаже от този важен атрибут на собствената идентичност. От векове насам славянските македонци са свикнали с враждебното отношение на съседите си. Затова и в случая, на барикадите отиват дори онези, които нямат никакво отношение към църква и религиозна вяра.

В годината на президентските избори, САЩ проявяват повишен интерес към скорошното залавяне на някогашния лидер на босненските сърби Радован Караджич. Явно примката около шията му се затяга. Международният представител за Босна Пади Ашдаун обяви наскоро "следващата фаза на обединената операция" срещу Караджич. Американският посланик Клифорд Бонд и командващият СФОР Върджил Пакет изслушаха с удовлетворение заканата на Ашдаун, произнесена на съвместна пресконференция. Прочетени бяха имената на десет души, на които, поради логистична и финансова подкрепа за Караджич, се забранява влизането в САЩ и ЕС, и чиито банкови сметки се замразяват.

За главен виновник американците и англичаните обявиха Мирко Сарович, бившия президент на Република Српска. От него се очаква сега да подаде оставка като заместник-председател на ръководената някога от Караджич Сръбска демократическа партия. Актуалният президент на Република Српска Драган Кавич изрази възмущение от исканията на международните сили, настоявайки за доказателства. В Банялука се казва обаче, че президентът изобщо не съжалявал за Сарович.

Международните протектори отдавна казват, че залавянето на Караджич зависи в последна сметка от решимостта на САЩ. След като Садам бе измъкнат от една дупка, все по-настоятелно се повдига въпросът, защо не стане същото и с Караджич. Подобен успех би бил добре дошъл за президента Буш в навечерието на изборите.

Главната обвинителка на Хагския трибунал Карла дел Понте изрази увереност, че задържането на Караджич няма да закъснее. Според нея миналия месец силите на СФОР го изпуснали съвсем за малко в град Пале. Междувременно бяха арестувани прословутите функционери на някогашната специална полиция Душан Тесич "Бата" и Желко Янкович "Луна". От тях се очаква важна информация за Караджич.